Timeline, новият облик за потребителкските профили във Facebook, се рекламира широко като “Историята на твоя живот”. И като такъв, дизайнът му е почти перфектно създаден да е точно това – като се започне от раждането и напред през събитията от живота на потребителя, като включва всички негови предишни споделяния, снимки, видео…
Това не е ново, не е новина – Времевата линия беше обявена още през септември миналата година, но поради някои свои големи несъвършенства тогава, пускането ѝ за потребителите беше забавяно и отлагано нееднократно. Предполагам и приемам, че следите технологичните сайтове и блогове и знаете за тези неща.
Вчера се разговорихме с приятели относно Timeline и за начина, по който той отразява или не отразява действителността онлайн. Докато говорихме, се натъкнахме на два основни проблема – за началото и за края (раждането и смъртта), които изпратих като feedback на Facebook.
Историята на твоя живот
Наистина ли Timeline съдържа историята на твоя живот? Трябва ли да го съдържа? Защо?
Не, не трябва. Ако целият ти живот може да бъде споделен във Facebook, значи имаш нужда от по-добър живот!
Раждането
Timeline започва от началото, сиреч от раждането. Потребителите се окуражават там, най-долу, да сложат бебешката си снимка. Това ли е началото на вашия живот? Не. Преди този момент има едни 9 месеца, които са останали пренебрегнати. Да, не ги помниш, но те са факт, просто мозъкът при хората е устроен така. Обаче родителите ти го помнят, със сигурност. Майка ти може би все още пази една-две снимки от ехографа или няколко други, направени по време на бременността ѝ. Те част ли са от твоя живот? До голяма стемен – да. Можеш ли да ги споделиш в Timeline с точната им дата и час? Не.
Не можеш да споделиш нищо преди датата на раждане.
Да, можеш да ги публикуваш, но извън контекста на времевата линия. Трябва ли да ги публикуваш? Facebook очаква от теб да го направиш. Къде, обаче и защо извън контекст?
Смъртта
Точно в противоположния край на раждането, най-отгоре на страницата, е корицата. Нейното предназначение – да изобразява потребителя и целия му живот в една-единствена голяма снимка. Корицата на твоя живот. Добро решение? Може би.
Проблемът? Имам приятел, който почина. Той използваше Facebook и има свой профил. Сега, при мигрирането към Timeline, обликът на неговия профил също ще бъде сменен. Профилът му няма да има своя корица. Как Facebook се справят с проблема със смъртта? Как се отразява, че потребителят е починал? Никак. В случая единственият сигнал за нередност ще бъде липсващата корица. Ами ако потребител почине след като мигрира профила си? Това е нещо, което несъмнено трябва да бъде обмислено (макар и на по-късен етап) от Facebook. Дизайнерите им не са се замислили за този аспект, не са поглеждали от този ъгъл.
Друг проблем е, че корицата е на мястото, чисто логически, където, по времевата линия, се пада да е бъдещето. Настоящият момент (възможността за нови споделяния) е под нея. Отново логически, трябва ли корицата да е снимка на гробище?
Еволюция?
Несъмнено Timeline има нужда от още подобрения, дори откъм дизайн, преди да може наистина да започне добре да отразява някаква частична история на живота. И всички такива открити пропуски, които се съобщават, помагат за подобряване на задоволството и преживяването в услугата. И за допълнително опознаване на потребителите, разбира се, техните предпочитания и мнение за специфични неща.
Но за да може Timeline да еволюира, да се подобри, трябва и потребителите да се замислят, да еволюират. И овен на въпроса „Харесвате ли Timeline“ (или което и да е друго нещо), да могат да отговорят „Защо (не) ми харесва“.
Забележка: Писах това по-горе на английски, включително и за feedback-a, където изказът „майка ти“, за пример, звучи добре. На български е възможно да не е точно така.