- имам предвид, защо сте се наежили така срещу правителството, ако мога да си позволя дързостта да попитам?
той сграбчи ръба на масата и занарежда, скърцайки със зуби, които бяха очен пожълтели от канцерите:
- някои от нас трябва да се борят. трябва да защитават великите традиции на свободата. аз не взимам страната на никоя партия. където видя зло, опитвам се да го премахна. имената на партиите не означават нищо. има значение само традицията на свободата. средните хора ще се примирят, разбира се. те биха продали свободата си за по-спокоен живот. ето защо трябва да бъдат ръчкани, ръчкани, ръчкани… – и на това място, братлета, той грабна една вилица и я заби два или три таймс в стената, и чак я огъна. после я броси на земята. и много любезно ме подкани: - хайде, яж, клето момче, клета жертва на модерния свят. – увиждах, че започва да му се замайва гъливера. – яж, яж, изяж и моето яйце.
но аз го спраших:
- а за мен каква ще е ползата? ще се излекувам ли от това, което съм сега? ще мога ли да слушам пак финала на симфонията, без да ми се повръща? ще мога ли да водя нормален лайф като преди? какво ще стане с мен, сър?
той ме погледна така, братлета, сякаш изобщо не се беше сетил за това, и какво ли значение имаше то в сравнение със свободата и всякие там нонсенси, а в погледа му се скиваше такое изумление от туй, дето бях казал, като че беше егоистично да искам нещо за себе си.
антъни бърджис
портокал с часовников механизъм