Измина почти година от покупката на Плашимира mk3. Да видим какво мога да обобщя по въпроса.
Аз от коли разбирам колкото и от риболов. Обикновено критерия ми за покупка е външния вид и/ли авангардността на същия. Допреди 5 години, когато все още ме переше рейсинг сачмата, критерия ми беше да взема възможно най-агресивната кола за парите си. Както знаете, Плашимира mk2 беше двуврат Меган. Оригиналната Плашимира беше 306 XSI. Преди него имах пак Пежо, ама 205 XS с два карбуратора и общо мазане. Само който не е имал такава кола не знае каква малоумна идея е общото мазане и как ти влиза брутално като цифри. Преди това карах реното 11 на тате, а преди него – трабанта. Това беше по гладните години, когато нямах лев за бира, камо ли за кола. Преди тях пък бяха разгулните ми години, когато имах лев, ама за квото се сетиш, баш по Виденовото време. Тогава имах Форд Ескорт, който беше втората ми кола евър. Първата беше една двуврата жълта Застава GT 55 със зелена плюшена тапицерия и джанти от BMW акула, която въпреки невероятната си визия имаше няколко фундаментални проблема: 1) не вървеше; 2) пушеше в бяло; 3) нямаше оная джаджа, която зарежда акумулатора и така аз всяка вечер зареждах същия на балкона у нас и гледах да карам само на габарити и то само ако се наложи; 4) отключваше се с кибритена клечка и един ден влизайки вътре установих, че нещо липсва, а именно касетофона. Но ето я символиката!
Нова кола никога не бих си купил по следните причини:
1) Новата кола губи до 50% от стойността си в първите 3 години;
2) Нерядко новите коли имат бахти проблемите, а потребителят им се явява бета тестер (нещо, което автомобилната индустрия не иска да си признае, но е очевидно. По-смешното е, че Porsche Cayenne например е пуснато на пазара с фундаментални недостатъци и това не е единствения случай);
3) Гаранцията не е задължително да покрива всички проблеми, освен това труда си се плаща (вярно, има някакъв чар да ти върнат колата за безплатно сервизно подменяне на нещо дефектно, но няма никакъв чар в това колата ти да има фабричен дефект на първо място);
4) Застраховката на новата кола е цифра в гъза;
5) Лизинга на новата кола е още по-дълбоко в гъза от застраховката;
6) Ако човек е достатъчно малоумен и използва опцията buyback, с която заменя изплащаната си на лизинг кола, на която междувременно стойността е паднала с 50 или повече % за нова при същата схема и никога не си е дал зор да провери колко му е излязло всичко това, то трябва да му бъде връчена награда за тежка олигофрения;
7) Новите коли не е задължително да са по-добри от старите, дори при премиум марките. С повече възможни шукарии – да, но всички екстри струват екстра, а това само ти влиза по-дълбоко накрая (виж точка 1).
Между другото, това не са мои мисли, прочетох ги в едно списание за притежатели на Porsche 911 и намерих, че са изключително смислени.
И така след този типичен увод набързо ще мина през основните аспекти по автомобила.
Хикстройката по всеобща оценка минава за “пича” джипка. Такава, дето я карат само руси путки и основно на асфалт. Излезе ли извън пътя, викат, заеби. Булшит. И докато е истина, че не е като Паджеро, то далеч не е толкова зле.
Едно от основните съображения е окачването. Според много хора то е прекалено твърдо. Сега, при мегана окачването беше толкова меко, че с 90 на плавен завой на магистралата съм се чудил дали няма да изляза по таван. Няма такъв параход. На ексесайката за сметка на това пломбите ми падаха. Хикстройката е симбиозата между тези две окачвания, като доставя нужната твърдост и комфорт. За мен – перфектното стегнато окачване.
Цената. Тук е тежко. Много хора твърдят, че тази кола е overpriced. Но не е ли така с всички premium марки? Немалка част от цената се формира именно от онова, което емблемата ти носи пряко и косвено. И никой не те кара зорлем да купуваш. Като не искаш да плащаш горницата, купуваш равка или витарка и толкоз, пак ще ти вършат работа. По-интересното е, че за разлика от хикспетицата, тройката държи цена. Много е шокиращо когато отворите мобилето и видите, че има хикспетици по-евтини с по 10 и повече хиляди. И проблемът не е само в поддръжката, която на големия брат е просто в гъза. Лошата новина е, че читавите хикстройки с добро ниво на оборудване струват доста. А хикстройка с орязано оборудване не знам какъв човек трябва да си, за да си купиш. Вероятно някой, който го ебе единствено за емблемата. Което според мен е много българско. Затова гледам с известна доза съжаление всеки собственик на хикстройка без парктроници, ксенон, климатроник и с ръчни скорости.
Навигационния компютър е в багажника и работи с дувде. Демек човек може сам да си ъпдейтва картите и каквото си иска, примерно да си сложи камери. Което е незаменим плюс. Самата навигация е толкова дървена, че след супер интерфейса на iGo 8 все едно съм се върнал 10 години назад. Става дума за така наречената “голяма” навигация, или High, която е с отделен панел върху дашборда. Има хикстройки с малка, която е с едно мини панелче около касетофона и ми е трудно да я нарека навигация въобще. Картата на България е мега зле, дори във версия 2011. Извън София познава само главните пътища, а много често караш в нищото.
Трилитровия дизел е с мощност над 200 коня, но колко точно са в крайна сметка не разбрах, защото на много места дават различни данни. Доста пъргав е за близо двата тона, които носи, а ускорението при така наречения “full throttle” когато нахамалваш педала ама баш до ламарината отвъд точката на съпротивление, те кара да се чувстваш все едно караш водни ски – лепиш се на седалката и кормилото те дърпа напред. Дизелите на беемве отпреди 2006 имат един конструктивен дефект. Така наречения “проблем на пеперудките”. Имало там някакви завихрящи клапи, които нещо им ставало и преебавали цилиндрите и затова следва да се отвори главата и да се клъцнат чуканчетата им с ножовка, което водело до малка загуба на мощност под 2000 оборота, но пък прочистването и продухването на всичко, което правиш успоредно с това отваряне я компенсирало. Хората с обикновени тройки правят тая игра. За хикстройките обаче тя не важи най-малкото щото клапите имат сензори. За сметка на това ултразвуковото почистване на горивните магистрали веднъж годишно е част от добрите практики за поддръжка.
Скоростната кутия нещо не ми стана любима въпреки Sport Drive режима и стептроника. Има досаден лаг, когато от под 2000 оборота изплющиш педала. Някъде около секунда и половина се чудим какво да правим и коя скорост да включим. После се изстрелва с рев, но остава едно тъпо усещане, че колата не реагира моментално. Ся, разбирам, електроника, преценява всички там фактори кога какво, алабала, ама… Отделно тази версия е само с 5 предавки, което смуче. SD режима е интересен с това, че сменя скоростите в червената зона, малко преди да удари прекъсвача. Много е радващ за изпреварвания. Включваш, настъпваш до пода и… няма такъв рев и изстрелване. Никога не бих карал такава кола с обикновена ръчна скоростна кутия. Абсурд. Стептроника е интересна джвъчка, но пак не дава кой знае каква свобода. Единственото предимство е, че ти (почти) решаваш кога да смениш скоростите. Всичко друго отново е автоматично контролирано. Така например ако влезеш в твърде ниски обороти за дадената скорост, кутията сама ще свали една предавка надолу. Обратно, ако решиш да включиш по-ниска предавка при твърде високи обороти, няма да ти позволи. Единствената полза, която виждам при този режим е да опитваш да си свалиш градския разход като се движиш под 2000 оборота. Ама ако ще караш така градско, каква ти е файдата от автоматична кутия? И ако ще икономисваш от гориво, що си купуваш трилитрова хикстройка?! Земи си самурайче.
Разходът е един много интересен момент. В общия случай софийския е ~13 през лятото и ~15 през зимата. Като се има предвид, че по моя маршрут няма много задръствания. Извънградско е много по-интересно. Ако се движите като тахтаба по пътя и не просто спазвате ограниченията, ами дори на магистралата не вдигате повече от 120 и се държите под 2000 оборота, много ще се засмеете. Защото ще установите, че жжиба гори под 6 и половина. Вкарате ли я в малко по-динамичен режим и се крепите под 3000 оборота, което е предостатъчно, защото ви позволява скорости от типа на 140, ще се озовете на 7 и половина. Аз обаче реших да видя къде ще му излезе края и направих курса Плевен – София – Хасково – Бургас – Варна в режим SD и с пилене на макс като идиот без да ме ебе колко майки с колички и баби с торби пресичащи магистралата ще хвръкнат. На магистралата за Пловдив се заиграхме с един Lexus Rx450h и се погонихме известно време с малко под 200. И отделно през цялото време я карах с педала до пода. Финалния разход беше 8.8, което, мен ако питате, си е направо прилично.
Управлението е няма такова. Все едно караш няколко пъти по-малка кола. Този автомобил е направен за да ти е лесно. Просто е възхитително. Трябват ти броени минути за да свикнеш на габаритите и поведението. Толкова стабилно седи и така директно завива, че е пълно удоволствие да се кара. Сервотроника го прави маневрен като малка градска кола, а двустранните парктроници са незаменими. Без тях, уви, все едно караш Волга.