Иван Бедров чрез блога си представи пред широка публика един прекрасен млад мъж - Огнян Исаев. "Прекрасен" не е протоколна любезност или преувеличение - зачетох се в блога му и разбрах, че е минал повече от час, когато малкото куче взе да лае, че закъснявам с извеждането му.
Оги Исаев е един от ромските активисти, които се срещнаха с Хилъри Клинтън. Откровено признавам, че когато чух новината (не за него, а за тази среща), бях иронично-скептична. Толкова години чета и слушам (а имаше и време когато по професионално задължение трябваше аз да пиша) поредните безсмислици за ромската интеграция. И същевременно виждах огромната лъжа зад прекрасните програми и наливаните донорски милиони. Толкова ми се е доповдигнало от тази бутафория, че първата ми реакция на новината бе злобарски туит "Тя се срещна с държавния глава, премиера, 5 министри + ромски организации. Превод: Дойде, видя се с мутрите, ченгетата, циганите и си замина".
А сега ме е срам от това. Мога да се оправдавам пред себе си, че си мислех, че тази среща е като всички бутафории. Всъщност не знам дали не е. Но ме е срам, защото след като благодарение на Иван открих Оги Исаев, знам, че с Хилари се е срещнал поне един небутафорен, автентичен ромски лидер. Или на мен ми се иска да израсне лидер.
За Оги Исаев и другите млади роми като него извинение под формата на едно любимо парче:
Emir Kusturica & No Smoking Orchestra - Bubamara
[видео]
[край на видеото]
