Когато бях романтична гимназистка и четях Джейн Остин, се впечтлявах как е възможно в началото на XIX век Елизабет да отиде на екскурзия в Lake District, да посети като турист замъка на мистър Дарси в Пембърли, докато семейството живее там, да влезе в стаята с пианото, в библиотеката, в залата с портретите, че даже и случайно да се запознае със сестра му Джорджиана.
Да, знам, че и в Бъкингамския дворец може да се влиза, когато кралицата не е там и че английските имения-паметници на културата са обичаен туристически маршрут. Да, и френските замъци, и Белият дом. Знам.
Обаче замисляли ли сте се в колко български къщи-паметници на културата, в които се живее активно, сте влизали досега? (Къщите за гости в Копривщица не се броят). Аз — в нула.
Защо е важно да се влиза в хубавите къщи
Ще кажете — защо е толкова важно да се наднича в къщите на хората? Нали има предавания на Гала, списания като ОК! и Блясък?
Ами важно е и то особено, ако се прави не от клюкарска, а от архитектурна гледна точка. Достъпът до качествена жилищна архитектура, която се обитава активно, а не е превърната в музей, учи на много неща, възпитава вкус към живота и удобствата и неусетно повдига средните критерии за жилищен комфорт.
И тогава онзи апартамент в кв. Малинова долина с кухненската ниша без прозорец и петоъгълната спалня нямаше да изглежда чак толкова приемлива покупка за младото семейство Х. А след натрупването на критична маса от такива млади семейства Х може би новото жилищно строителство в България днес щеше да изглежда по друг начин.
Пост-бум имоти
Бумът мина обаче и новото жилищно строителство в България се укроти.
Но тъкмо поради това имотният пазар стана много интригуващ и някъде от есента на миналата година imot.bg ни се превърна в новото АrchDaily.
Защото на пазара излязоха имотите на бившата соц номенклатура. И то нереновирани. И със снимки. И ходенето по огледи започна да се доближава до посещението на музей на историята на жилищната архитектура в България.
Сагата ул. Велико Търново
Някъде през септември миналата година, покрай организацията на SAW11, трябваше да измислим някакъв по-необичаен градски маршрут, който да привлече и неархитектите към високите архитектурни ценности и постижения.
Е, казахме си, ако сега не влезем в онази кооперация на ул. Велико Търново 10, няма кога. И решихме да “отворим” затворената ул. Велико Търново и да направим един “жилищен” тур.
Номенклатурната кооперация
А на Сръбското посолство сме фенове открай време
Няколкото посолства на улицата плюс номенклатурната кооперация щяха да дадат чудесен преглед на качествената жилищна архитектура от миналия век.
За късмет, точно тогава за продажба бяха обявени 3 (три!) апартамента от въпросния блок. Свързахме се с агенцията за недвижими имоти, които бяха супер любезни и кооперативни и правилно прецениха, че събитие като SAW само ще повиши интереса към имотите, разходката из тях ще привлече и евентуални бъдещи купувачи и изобщо ще спечелят всички. При това ще има водачи, пускането на групите ще е регламентирано и изобщо, нали не ходят случайни хора на архитектурни седмици.
Собствениците отказаха. Да, същите собственици, които бяха пуснали снимки в интернет на апартаментите си.
В крайна сметка организацията се проточи и, въпреки принципното съгласие на всички посолства по улицата, турът се отмени. Обаче не сме се отказали да го осъществим някой ден.
А междувременно и имотите бяха свалени от мрежата и сега и снимки не можем да ви покажем.
Но преживяването само ни научи, че събития като лятното отваряне на дизайнерски лондонски еднофамилни къщи, организирано от списание Wallpaper*, в България трудно ще се осъществи.
Резиденцията на Тодор Живков
Наскоро медиите изпаднаха във възторг, когато на пазара на недвижими имоти се появи цяла резиденция на Тодор Живков
Снимки: Лукс имоти
Там вероятно може да се влезе, но тя не е толкова впечатляваща. Личи си, че е била реконструирана през 90-те.
Има и други подобни примери, само се поровете из обявите в нета, без да давате ограничение за цената.
А ние продължаваме да се чудим дали наистина е толкова невъзможно поне веднъж годишно част от емблематичните къщи в София да се отварят за свободни посещения.