![]()
Що за глупости четем? Това се запитах, когато преди седмица ми се наложи да обясня на цял куп ресторанти, че не трябва да ми плащат, за да отговорят на въпроса ми какво според тях е българската кухня. Всъщност, какво съм ги питала не е важно. Важното е, че те очакваха да им искам пари за това - щом кажа, че съм от медиа и дъра-бъра, биха ли коментирали, въпросът е "А колко ще ни струва това". Разбирам, че са им се случвали какви ли не неща, но хората очакват да ги таксувам за мнение (което е и доста символично, като се замислиш)? Както и да е, обясних им как стоят нещата и всичко мина. След известно време един приятел ме попита по колко плащат местата, за да влязат в сайта ни. Казах му николко, ние просто следим новите и пишем честно за добрите. Той не ми повярва.Както не ми вярват, че "платен PR" не е PR, а някакъв уродлив мурант, роден с дружните напъни на Насколазаровци. А най-тъпото е, че и хората не намират нищо нередно да им искат пари - просто се чудят каква е таксата и дали могат да си я позволят. И си мислят, че аз съм
длъжна да ги харесвам, ако могат да плащат, но са направили някоя голяма тъпотия, която не заслужава да съществува, какво остава да се пише за нея. Случва ми се, когато съобщавам за събитие, от медиата да искат от мен да напиша текста. Когато търся информация за нещо, да попадам на прессъобщения, клонирани из сайтовете. За някои събития попадам
само на това. Никой не е проявил интерес да им се обади и да ги попита какво ще правят, какви са тези, които участват. А да са толкова подробни и незаменимо-добре-написани прессъобщенията - не са. Затова и когато чета възторжени писания се питам кой всъщност го е писал и дали са честни. Когато проверя сама, често съм разочарована. Ако една медиа е честна към своите читатели, тя е в непрекъсната опасност от фалит, така ми се оправдават. Но ако не е, е просто красиво нещо с картинки на лъскава хартия и наистина не заслужава да й се вярва. То пък и читателите често са толкова заблудени, че дори не разбират, че са честни с тях. И не го оценяват, и не възприемат медиата като съюзник, ами друсат гюбеци и когато кажа какво работя, съм поставена в позиция да се заящитавам. Съжалявам, ако обиждам няколко, но за мен медийната култура в масовия случай е не 0, ами -.Не желая да се оправдавам, разбирам, че реклама трябва. Но повсеместното брандиране, превръщане на медиите в рекламна брoшура, а на журналистите в захилени и мазни пухени човечета - опа, те не са журналисти, те са адреналинки, реалити звезди, музиканти, възпитаници на НАТФИЗ, на улицата и чалга-сцената - води до това, което виждаме и няма нужда да го обяснявам.
