Искам да надигна глас към хората в България, на чиито дела се възхищавам и които са мои кумири. Към българските творци. Искам да им кажа – не защитавайте споразумение като ACTA. Каквото и да ви лъжат за него.
Защото целта на ACTA не е да опази вас от “злите” ви почитатели. Целта й е да опази търговците на авторски права от вас.
Някои творци си мечтаят да хванат и одрусат всички “торентаджии”, които им “пиратстват” произведенията. И се надяват на ACTA да им помогне… Но технологиите за споделяне в Интернет са много нива пред технологиите за прехващането и следенето му. Ако потребител “изпиратства” албум музика, ще го хванат само ако е много неграмотен технически. А и да го хванат, го грози най-много глоба.
Лесни за обвиняване в “пиратство” са тези, чиито творби носят името им и се продават във всеки магазин.
Вие.
Ама вие не крадете ли? Творите лично ли? Да, но… не.
Зад всеки Брад Пит, Мадона или Стивън Кинг стоят десетки хиляди малкоизвестни актьори, певци и писатели. Точно така и зад всяка от десетките хиляди популярни и прославени книги по света стоят десетки хиляди останали в сянка. Пресметнете и ще се уверите – почти всяко смислено изречение вече е написано някъде от някого и е негова интелектуална собственост. Всеки стих, всеки музикален риф, всеки сюжет, всяка картина или скулптура… А съвременната компютърна техника позволява откриване на подобия дори в колосални обеми информация. Когато потърсите нещо в Гугъл, той за част от секундата преравя целия Интернет и открива съвпаденията и приликите. Лесно и бързо.
Нямате как да сътворите нещо, без повечето от него да се окаже “откраднато” от малко известен перуански поет или случаен австралийски графоман. Какво, не сте били чували за такъв? Те всички крадци така разправят. Може би героят ви се казва иначе или държи камък вместо нож, но приликата ще е достатъчна, за да ви издейства екип умели корпоративни адвокати присъда. А понеже за разлика от потребителя вие сте замесени в комерсиално разпространение, ще получите съгласно ACTA затвор. Ако не платите на корпорацията, закупила въпросните интелектуални права, каквото обезщетение ви поиска.
Ама защо корпорациите да съдят точно вас ли? Не само защото сте най-лесни за хващане. А и защото ще очакват да имате какво да ви вземат. И като пушка да сте голи, имате права върху творби, можете да им ги продадете евтино, за да покриете наложената ви глоба. За да имат за нарушаване на какво да съдят другите творци наоколо.
Ама корпорациите ще фалират без вас ли?… Уви. Интелектуалните феодали винаги ще си намират крепостни селяни. Чрез конкурс – който автор е съгласен на най-случайна и дребна огризка. Да, творбите му няма да разпалват умовете и сърцата: скалъпеното срещу огризки е родено да пълзи, а не да лети. Но за корпорациите творчеството е не дух и красота, а пачки и цифри – а пачките и цифрите нямат качество, имат само количество. Останалото е маркетинг.
Ще искате ли да творите в такъв свят? Ще смеете ли?
Не вярвам. Вероятно ще потърсите реализация в друго. Някои може би ще преуспеят, ще управляват фирми и притежават имения. Повечето – вероятно не, ще продават зеленчуци и ще се чудят как да си платят тока. Но и едните, и другите ще усещате напора на красотата и творчеството отвътре. Ще сънувате нощем стихове или картини, и денем пред очите ви ще витаят пиеси или скулптури… И ще давите отчаяно това усещане в луксозни партита или евтин алкохол, смазани от срам пред спомена как сте можели да изберете другата позиция. Да се противопоставите на алчността, да застанете на везните и да ги наклоните с името и славата си. Да опазите свободата си. Да останете творци – докоснати от светлината и доброто и красотата, и раздаващи ги на околните.
Ама такова нещо не може да се случи? Никой няма да го допусне?
Познайте с какво са пословични изразите “Това не може да се случи” и “Това никой няма да го допусне”.
… Ето това е “благополучието”, което носи на творците ACTA. Някой би казал, че е заслужено – който ръкопляска с надеждата да богатее от съдене на другите, заслужава да бъде разорен от съдене. Но когато цената на тази “справедливост” е съсипването на творчеството, не си струва… Моля ви, не подкрепяйте това споразумение. То ви запазва място на трапезата – но като ястието.
А бедите от ACTA едва започват с това. Доста вероятно е тя да блокира търговията с генерични лекарства – като резултат средната цена на лекарствата ще скочи между 5 и 10 пъти. Познайте какви ще станат здравните осигуровки на работещите, и дали ще оцелеят пенсионерите. Доста вероятно е ACTA да елиминира конкуренцията и в земеделието – сортови семена, пестициди, дори машини… В промишлеността. В услугите. В цялата икономика.
И дори това все още е само началото. Страшният удар ще е в образованието и науката. Художествено произведение, съставено изцяло от новоизмислени неща, е чисто теоретично постижимо, ако и трудно разбираемо. Но няма как научен труд да не е базиран на и свързан с вече доказаното и разработено. Нито пък учебник може да бъде написан иначе освен на базата на съществуващи учебници и трудове… Познайте кога ще дочакаме лекарствата против рак и СПИН, чистата енергия, истински здравословните храни, полетите в Космоса и всичко друго, за което някога сме мечтали. И познайте къде ще трябва да пратите децата си, ако искате да се изучат истински. (Подсетка: Бразилия, Русия, Китай, Индия, Индонезия и другите страни, декларирали, че няма да подпишат ACTA…)
Може ли да приемат ACTA, и този кошмар да се размине? Всичко може. Примерно корпорациите, които са инвестирали милиарди в рушвети в подкрепа на ACTA, да се откажат да си ги върнат с печалба… По-вероятното, за съжаление е, кошмарът да се случи. Ако не го спрем. А можем – за щастие, имаме премиер, който се плаши от масови протести и взема предвид мнението на протестиращите.
Заповядайте на шествието срещу ACTA в събота. Сборният пункт са пилоните на НДК, часът – 11:00. Облечете се и се обуйте добре. Ако имате термос, вземете си топъл чай – може някой да е подценил студа. И най-вече поканете всеки, който не иска да завещаем на децата или внуците си нуждата да вдигат революция. Точно сега, точно ние можем да преборим кошмара, лесно и законно. Просто трябва да сме заедно.
Нека бъдем там заедно, скъпи мои кумири и извори на възхищение. Един обикновен ваш почитател ще се гордее да ви е подкрепил в борбата да останете творци.