едно момиче каза: език, който днес никой не владее. хубавото винаги се случва на другите. колко хора разбират езика, на който пиша. стяга гърлото и не достига въздух – като че съм в зала. забравих и езика, който знаех. не се мъчете да превеждате, което казвам. само гледайте как мърдат устните, слушайте звука, може и очите. смисълът не се нуждае от обяснение, а от долавяне. значението остава скрито за мъчещите се да го разберат.
силвия чолева