Антон Терзиев, movies.bg: Елена Пенева

  Фото: Архив Елена Пенева Фрийлансър с топлинно насочване, Елена Пенева е арт активист за масдистракшън. В обсега й влизат Програмата (5 г. колумнист за театър), Автора (глав. ред.), Dnes.bg(културен ред.) Сега е съдружник във  Fusion Embassy, театрален колумнист на Капитал Ligth oт 2 години, a отскоро е и репортер в Денят започва с култура по БНТ. През 2011 е PR мениджър на Mellow Music Festival, Sozopol Fest, Stage ON! на ON!Fest, Drum and Jazz, Sofia Vocal Fest. Трасирала е концертите на Cinematic Orchestra, Wax Tailor и Us3; бачкала е с лейбълите PLatform, HMSU, Roots Rocket, Elen Music. Нáучно казано, Елена е нърд завладян от технологията на въображението, препоръчителен за възпроизвеждането на спомени.   Как я караш напоследък? Все по-добре, но все още предимно на зелени писти. В последно време правя цяло спускане без да падам. Пързалям се и върху острието на мисълта, където обаче скоростта е светкавична, а стилът - фрийрайд. Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата? Зависи от работата. Обичайно наемам хубави девойки, които едновременно ми помагат и се учат от мен. Веднъж пък наех за асистент три пъти по-опитен PR от мен. Урокът беше безценен – няма значение на каква позиция си, ако си зверски професионалист и пич. Иначе по-често ме наемат мен. Обикновено имам по 6-7 шефа едновременно и понякога става напечено. Адреналинът и ентусиазмът са храната на фрийлансъра. Затова гледам всички, с които работя, да са лакоми за приключения и либерални към изборите и свободата на другия поне колкото мен. Най-тъжната история, която си чувалa? Преди около 2 години работех като сутрешен редактор в една телевизия и за няколко месеца чух десетки ужасно тъжни истории за жертви на домашно насилие, неизлечимо болни, близки на пострадали при катастрофи... Нямам телевизор от почти десетилетие и съм от хората, които повече плачат на новини, отколкото на холивудски драми. Ама сега като се замисля и генерално съм ревла, хаха. Тъжните истории са твърде лесни за намиране. Затова влагам усилия в търсенето на жизнеутвърждаващи. Твоят топ 3 за деня? Наскоро открих Stateless и нон стоп ги слушам – супер емоционални са, а това ми е слабо място в новата музика. Вълнувам се и за един доклад, който пиша в момента. Заглавието е Come Out and Play, темата – български свободен театър и с тази неопънк заигравка заминавам за един конгрес в Полша на тема „Театър отвъд театъра“ през март. Вълнува ме и Айн Ранд – чета я за първи път и се разкъсвам между страхотното й писане и тоталното ми несъгласие с обективизма като идея. Ако го направим топ 5 за деня, прибави постоянните ми вълнения за хората и събитията, за които работя и постоянната сексуално финансова криза (отваряш портфейла, а вътре – ...). Едно доказателство за края на света? От културологична гледна точка – избледняването на значението на автора и авторитета, изчезването на йерархията на ценностите и издигането на некомпетентния личен/масов вкус на Пешо и Гошо  в единствен и важен критерий за значимост. Ясно е защо това зверски ме дразни, но честно, опитвам се да бъда съвременник на времето си, ха-ха. От лична гледна точка – сънувам поредица от апокалипсиси – кинематографични, красиви, с реалистични сценарии и прожектирани със страхотно качество. А между другото тоя Емерих не мога да го понасям. Как ще наречеш своето място? Главата си. Там живея. Няма си име, няма нищо общо със Земята. Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш? Силно се съмнявам в приказките за любовта на Аристофан в "Пир" на Платон. Да кажем, че генерално съм съгласна с Мита за пещерата. Харесвам Платон и ми е лесно да му вярвам или да не му вярвам. Доста по-трудно е с древногръцките митове, тях ги възприемам като фикция, а не като философия. Нещото, с което ще се разделиш най-накрая? Наскоро, след 10 години пушене, се разделих с цигарите. Следва джънк храната. И няколко заблуди, които няма да споделя... Музиката, която няма да пуснеш на ближния си? Сигурно някаква лигава, която харесвам и която истинските мъже презират, хаха. Най-самотното питие? Всяка година ходя сама на море. Последното самотно питие беше едно узо на скалите на Синеморец, докато гледам играещи си делфини. Май повече няма да се върна там. Любимата абревиатура? Унесе се! Какво видя през ключалката последно? Един човек, който толкова се страхува да остане сам в тишината на собствения си дом и глава, че постоянно предозира с адреналиновата анестезия на денонощни партита, екстремни спортове, кардио приключения, безсмислени срещи, алкохолна забрава. Може би съм аз? Най-тъпата лъжа, на която повярва? Аз вярвам на всичко. На приятелите ми не им е забавно да ме лъжат, защото се хващам на всякакви въдици като децата. Само аз си се смея обикновено. Какво му куца на БГ кунста? Тоя па кой е? Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво? Прагматично: паяци, хлебарки, сървайвъри. Поетично: ДНК и изкуство, щото, нали, разумът, душата, животът са чудо. Езикът, който искаш да владееш? В арабския освен първо, второ и трето лице, има и четвърто, което се употребява за двама човека, за „аз и ти“. В японския мъжете и жените говорят буквално на различни езици. Ескимосите имат безброй думи за сняг. В първите месеци след раждането бебетата разпознават и реагират по един и същи начин на всички езици. Срещам се с лингвист. Искам вавилонска рибка! Списанието, на което искаш да си корица? Някакво арт списание, няма такова в България. Звездата, на която ще дръпнеш шалтера? Адел. Не мога да я понасям. Кога научи правилата на движение? Правилата на движение във въздуха ги знам от малка. Постоянно летя с превишена скорост. Kолко хора ти играят играта? Не колко а какви. Смели. Тормозелa ли си съученик като малкa? Не, мен ме тормозеха, зверски, психически и физически. Бях в квартално училище с 25 момчета на 5 момичета. Яла съм много бой. Това не ме направи по-силна. Какво ти се колекционир­а? Ебати баналното, ама усмивки и благодарност. И спомени, и пътувания, и приключения. Колко често си сменяш паролата? Почти никога. Личната ти прогноза за времето? Винаги ще бъде по-слънчево и по-топло, и по-светло. Поздрави на Любка и Минчо! Хващаш ли се на социалните мрежи? Хващам се, и хоро играя. С моята работа и приятели е неизбежно. Кого искаш да саботираш? Културното министерство, монополистите в българския музикален бизнес, халтураджиите, които се представят като институции в българското изкуство, всички, които осъзнават, че вредят на средата и възпитанието на публиката, от която се хранят. Дебна ви, снайперист в засада съм! Кой ти сбъдна последно мечта? Ася и Иван, които ме научиха да карам сноуборд. Стефан, Андрей и Митко, с които яздихме коне в Родопите. Дани, с когото се гмуркахме до едни скали. Рилската дружина, с които правим дълги преходи всяка година. Всички промоутъри и артисти, които ми се довериха. Постоянно някой ми сбъдва мечти, ебаси яките хора познавам! Съжаляваш ли за бутон, който си натиснала? Често. Щото съм малко слон в космически кораб. Две повече ли е от едно и ако да, за колко време? Две винаги е повече от едно. Въпросът е дали винаги е нужно повечето. Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш? Зле. Нямам злоба за двубой. Имам инстинкта на бегач на дълги разстояния. Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно? Да. От години почти не ползвам найлонови торбички. Правя и в други насоки каквото мога. Искаш ли хората да те помнят непременно с добро? Да, ама това е комплекс, не е за хвалба. Градска невромантика, или  селска идилия? Градска неоромантика.