Този филм започва тържествено и тихо. Милано в сняг, какъвто не съм си представяла никога. Огромна семпла къща с парк. Свечерява се. През прозорците трескави прислужници сноват между трапезарията и кухнята. Организацията е като в най-естетичната и изискана казарма в света. В центъра на всичко е Тилда Суинтън – домакинята с перфектно подредена коса, перфектно поставено червило, перфектна стойка, перфектно овладян ентусиазъм. (сещам се за дамата от http://sheerwhitetee.blogspot.com/), която не познавам). Красива скала в студена вЪлна. Единствено италианският й звучи неестествено, може би защото играе рускиня, спечелила 6ца от тото в лицето на богатия си италиански съпруг, който я поставя в центъра на своята представа за рай.
I Am Love е филм за жените в едно солидно традиционно богато италианско семейство. От севера. Това е важно уточнение. Който е гледал Benvenuti Al Sud, ще ме разбере. Тук няма черни дантели и размазана спирала, няма сълзи и червило по яката на съпруга, няма мургави мъже, които говорят с изражението на лицата си, няма боси крещящи дечица. В италианския север има нещо австрийско. Идете в Торино, например, и се убедете с очите си.
Във филма зимата и the soulless city (както наричат Милано) е перфектният сетинг за постепенно развиващата се история-с-неочакван-край. Напрежението и очакването се билдват адски добре. Каменните физиономии и математически премерения лукс в облеклата и интериора на моменти те карат да се ужасиш.
Всичко започва от децата на семейство Реки – синът, влюбен в момиче от “простолюдието”, и дъщерята, студентка в Лондон, с “авантюристична” сексуална нагласа. Те дръзват да излязат от сянката на мраморните си родители. Майката (Тилда) със стъкления поглед и бащата като ходещ трезор, отворен за чекове, затворен за емоции. И ако дъщерята подстригва косата си и си позволява да ходи облечена като момче, майката е опустошена от задръжките си – те рухват, когато опитва порция чудесно сготвени скариди (уникална сцена!).
После действието плавно се спуска на юг, настъпва лято и още трансформации (някои болезнени) и вече нищо никога няма да бъде същото. Така падат империи, но от развалините винаги покълва нещо ново.