The Monuments Men, базиран по действителен случай, е за сформиран от Франк Стоукс (Клуни) като на шега в подетажите на Айзенхауер експертен отряд от хора на изкуството (Мат Деймън, куратор от Метрополитън мюзиъм, го има на реставраторско скеле с четка), който месец преди девети май 1945 трябва да открие и спаси задигнатите от SS шедьоври на старо европейско изкуство – “младото”, от началото на двайсети век, като Пикасо, паникьосани в бягството си, фрицовете, като в 451 по Фаренхайт, горят на клади.
В бандата на ОушънСтоукс са монументалният Джон Гудман (скулптор, логично), Бил Мъри, Жан Дюжарден, по трасето се мярка Филип Сиймур Хофман. Бойната задача на куратора Деймън (противно лоялен съпруг) е да развърже устата на френския куратор Кейт Бланшет, по принуда помагала на Райха в лицето на изумително добре докарания Кенет Брана(Хайл!), да обере каймака от еврейските живописни колекции. Когато маршрутът, по който тоновете кунст са извозени става ясен, нашите американски арт експерти, не без патетични жертви, спасяват не само културата на сегашно EU, складирана в ключови немски мини, но откриват и златния резерв на Фатерланд, с което забиват последния пирон в ковчега на Адолф.
Сюжетът е културка, гледната, осъдителна точка е почти оригинална, но средната една трета има толкова пробойни, че без да е дълъг, филмът изглежда протяжно скучен. За усещането спомагат патриотарско-хуманистичните, сълзиви реплики на културтрегера Клуни, изричащ номер 1 в списъка с непростими кино фрази цели два пъти. В този контекст гордата (но няма) поява на червения бригадир Захари Бахаров, е бетон. Все пак, сценаристът Хеслов, работил с Клуни в The Men Who Stare at Goats-реж. и в Good Night, and Good Luck, – сц., може и да извика сълза в окото на влюбената в Кикасо домакиня.
За да съм справедлив, две сцени ми харесаха ужаснo – едната, около кичозна вратовръзка в невъзможна свалка, втората, разобличаването на Кенет Брана. Приятно замесени са още Микеланджело Буонароти и Брюж, да, онзи, на Макдона.