На @muiiio
Ако от ученическите си години не сте се сблъсквали с граматическото понятие вид на глагола, сега ще припомня накратко, че той е свършен или несвършен и няма нищо общо нито с миналото свършено, нито с миналото несвършено време. При глаголите от свършен вид действието е цялостно, завършено, а при глаголите от несвършен вид – обратно, действието не е цялостно, не е завършено, например:
Всеки ден Х. намира за какво да измрънка (свършен вид).
Всеки ден Х. намира за какво да мрънка (несвършен вид).
С някои малки изключения, всеки български глагол има ясна характеристика по отношение на вида – или е свършен, или несвършен. Глаголите от чужд произход също придобиват такава характеристика, когато се включват в българската граматическа система: логна се (св.) – логвам се (несв.).
Има обаче една голяма група глаголи, които от доста време се съпротивяват и не искат да придобият определен вид. Това са глаголите, образувани с наставка -ира-или с нейния разширен вариант -изира-: планирам, визирам, организирам, декламирам, паркирам. Истински хибриди, водят се двойновидови и само нарушават стройната ни видова система. В граматиките пише, че в конкретен контекст всеки от тях получава видова характеристика, но в действителност езикът си иска своето – глаголите да имат определен вид сами по себе си, а не да се разчита на контекста, за да се прояви видът им.
Затова към глаголите започват да се прикачват представки, които моментално ги превръщат в свършени: декламирам – издекламирам, групирам – сгрупирам, магнетизирам – намагнетизирам. Напоследък често чувам от водещите по радиото и телевизията: Моля да изкоментирате еди-какво си.
Разбира се, действия има и в другата посока – образуване на несвършени глаголи с наставката -ва-: паркирам – паркирвам, лакирам – лакирвам, програмирам – програмирвам, номинирам – номинирвам. Съпротивата срещу тях е доста силна, по-силна, отколкото срещу новообразуваните глаголи с представки от типа на изкоментирам, изконтролирам, които лека-полека започват да се промъкват в така наречената публична реч.
Няма как да се спре множенето на тези глаголи – и свършените, и несвършените, които вече имат ясен показател за вид (съответно представка или наставка). В един момент натискът върху книжовния език ще се окаже силен и той вероятно ще ги приеме. За мен лично по-интересен е въпросът защо процесът дълго време беше сравнително плах и бавен.
