Дали Хотелът на Димо е първият хотел във Варвара не зная. Но той съществува още от времето, когато селото нямаше ни църква, ни кметство. Преди години във Варвара летуваха предимно студенти от Художествената академия, аниматори, артисти – спяха в квартири и бунгала и малцина имаха честта да се доберат до няколкото стаи на Хотела. След това българи, живеещи у нас и по света закупиха парцели и започнаха да строят. Но с вкус и мярка. Даже неколцина от тях станаха инициатори за строежа на църква. Събираха средства, организираха благотворителни концерти, мъкнеха камъни, изработваха витражи, рисуваха стенописи и икони… Варварчани взеха присърце тази инициатива и днес църквата вече краси центъра.
Селото също се разрасна, бутнаха съборетините, построиха кметство. Чисто и спретнато е, има магазинчета, заведения… Но най-важното – не е презастроено и зеленината е навсякъде.
Но думата ми беше за Хотела на Димо. И той растеше – всяка година се появяваше по нещо ново. Нови стаи, нови разширения на ресторанта, ново обзавеждане. Но едно нещо не се промени – атмосферата. Влизайки там, ти не си „клиентела“, ти си гост, приятел, сътрапезник.
Ако влезнете в самия хотел, първото нещо, което грабва погледа, е библиотеката. По стените на стълбището се вият полици с най-разнообразни книги – от тежка класика, през философски трактати, съвременна поезия и проза, та се стигне до фентъзи, кримки и трилъри. Каквото ти душа иска.
Книгите са си на Димо, но и летуващите приятели оставят по нещо. Бас държа, че някои си и вземат, но утехата е – все пак отива в четящи хора.
Стаите нямат номерация, а рисунки по вратите – риба, рапан, мида. Гледката от моя балкон на последния етаж беше невероятна – сутрин виждаш как слънцето изгрява, а вечер – обагреното с червено небе на залеза.
Отляво море, отдясно Странджа, а лястовиците пикират и чуруликат. Можеш да чуеш и тракането на клюна на щъркела, и бухането на кукувицата, и гракането на гларусите. Само ти трябва да се излегнеш на стола и да отвориш очи и уши. И душа.
Освен с книги в хотела е пълно и с картини. Струва ми се, че всеки художник, минал през Варвара, е оставил по нещо свое. Разнообразни, разностилни, разнородни, но обединени те съставят една неповторима атмосфера.
Всъщност всичко в Хотела е премислено и създадено да носи удобство и радост. И тежките дървени маси и пейки, постлани с тъкани черги, и вратата, изработена от изхвърлени от морето клони,
и колелото от каруца, което вече е полилей,
и кошовете-лампи, и…, и…, и…
За кухнята няма да ви говоря. Вкусно! Просто вкусно! Ядат ви се домашни мекици със странджански мед за закуска? Готвено за обяд? Риба – пържена, пушена, панирана, маринована? Домашно вино или ракия? Или узо и уиски? Бира – мъжете знаят защо, но и жените също – имаше пилзен. Пожелайте си и заповядайте.
За спортуващите също има по нещо – долу е фитнесът, а най-новото, което Димо е направил със свои средства, е игрището срещу хотела – с малки вратички за футбол или с мрежа за тенис (а може би и волейбол?).
Още много неща могат да се разкажат, а се получи по-дълго отколкото го мислех.
Едва ли Димо се нуждае от реклама, но добра дума никога не е излишна.
А Варвара? Варвара все още е зелена и гостоприемна, морето е все още чисто и ни чака.
На добър час!
P.S. Хей, да не помислите, че всичко е идеално. Винаги има капка катран, но това е друга тема. Хубавото преобладава. Ех, защо на повече места не е така!
