Текст: Тея Дия
Тея е била гост в Гастрол
![]()
Тея е била гост в Гастрол
 |
| Photo: Yari Beno |
Бъркам в сладкия ти ум с лъжичка, така се правело с мъжете, с които искаш да имаш дете. Защо, ако и когато редуват се в речника ми, скок-подскок и обратно между зъбите ми, където се е свряло, непрестанно и уголемено, желанието ми да те превзема като амазонка. И не детето ми е важно, а върхът на вземането, на посяването и на смесването. Защото си ми важен ти, който не търпиш високия си монумент, от който често се катурваш. Искаш да те виждам безпристрастно, А НЕ МОГА. Страстно мога само. Упражнявам версии на страстно/ страшно е. Мека съм като амеба, уязвима. Опитното зайче съм. Опитай с мен. Да ти е сладко.
Цъфнала съм като наедряла утроба, бих те родила отново целия, същия, завиждам на майка ти, от всеки ревнувам, че някога е чувал гъстия бас на гласа ти. Нека говорят за нас в кьошетата на нечистоплътната си завист, да се питат как ли успяваме. Нека мислят, че те задушавам, че въздух не давам, но те не знаят, че сам предлагаш врата си.
Човек с радост се дава, отдава, когато обича. Обича ли, с радост се дава. Дава радост, когато обича.
Един ден, когато стоя на другия край на тунела, ще си спомня как те заварих разхвърлян в хола и каза „Извинявай за творческия хаос”. Поприбра набързо папките и кабелите, които те свързват със света, но те отделят от мене. Сърцето ми стана светофар, светна зелено и пак се пръкна онова желание да те запечатам в тялото си, да мисля имена на проекто-децата ни. Безсилна ми става поезията, губи своите точки, запетайките й късат драматично с подчинените си изречения. Памуковият поглед, с който извиняваш безпорядъка в стаята, за него искам да оженя всяка своя мисъл. Цветни разсейки имам от щастието да те гледам до мен, да те обичам, както обичам. Заря е всяка целувка, мирише на кипнало лято. Утихвам.
Бъркам в сладкия ти ум с лъжичка, така се правело с мъжете, с които искаш да имаш дете.
 |
| Photo: Winter in My Heart - Sanni Salminen |
