е паднал преди минути, “дишаше преди малко”, ми казва обезпокоената женица в совалката си за “Бърза помощ”. По гръб, с лице към сивосиньото небе, снегът попива последните му секунди, закопчал само едно копче, забързал се най-вероятно … към смъртта си, бомбе на светли райета килнато току до главата му… “Край”, казах си, “край”…
Толкова претенции към всичко… Цял живот, цял живот и то всекиминутно… Само два пъти нямаш думата: къде и кога да се родиш, и къде и кога да си отидеш…