„Агнес“ е от книгите, които оставят следа, без наглед да са нещо особено.
Краткият роман, може би дори новела, на Петер Щам не блести нито с оригинална история, нито с изключителен стил на писане, нито с особена дълбочина на сюжета. Има само два персонажа оплетени в любовна история.
Запознаваме се с неуспял писател на средна възраст, който си изкарва хляба като пише специализирани книги я за локомотиви, я за пури, и с нестандартна млада дама, която познава звездите, не ползва асансьори и изглежда знае да обича.
След запознанството на двамата, както може лесно да се предположи, се разгаря и любовта. Младата Агнес обаче поисква от писателя да се върне към признанието си – и да напише история за нея. А той започва да твори… но се стига до там, че написаното вече контролира живота им.
Без да влизам в детайли ще кажа, че например писателят пише как посещават зоологическата градина, за да отидат там, или пък че гледат съзвездия по късата ѝ рокля на покрива, за да се случи това и в действителността.
А какво ще се случи, ако нещо в сюжета им се обърка?
Така първоначалната трогателна и красива любовна история малко по малко се изродява и се превръща в тежко и мъчително четиво – не само за героите, които го преживяват, но и за читателя, чиято топка в гърлото от средата на книгата започва да става все по-голяма и по-голяма.
Ужасна книга е „Агнес“ – със своите 136 страници се чете наведнъж за около 2 часа. Трудно е да се каже обаче колко отнема съвземането след това. Не я захващайте, ако нямате кураж да стигнете до края. Обещавам – ще ви е трудно.
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )