създателят си почива,
Тя сънува огромна изоставена къща
с отворени врати,
капаците на прозорците са езици на вятъра,
мирише на смърт, нашата смъртност и тази на другите…
сега ще се отдалеча
от тази жена с този мъж,
ще завия зад ъгъла
и ще седнем в ресторантчето там.
ще си поръчаме питиета и ядене,
ядене и питиета – пиршеството
ще измести усещането за празнота,
ще избягаме от страха,
ще го оставим да се стече
в сянката на дувара отсреща
или в черната котка…
↧
Кръстопът: Яна Монева: неделя -
↧