Кръстопът: Яна Монева: *** (той ми разказва…)

той ми разказва
за старото пристанище в Копенхаген –
малко, но пълно с рибарски лодки,
и за момичето с морковена коса,
звучи като Андерсенова приказка,
но не е –
нещо се случва в онзи дъждовен следобед,
не във фабулата на разказа,
а във вътрешността му -
мека като сърцевината на стебло,
по което се стичат дъждовните капки…

Яна Моневав “Кръстопът”