Главният герой в тази книга е политик, чието име е познато в цял свят. Той не се колебае да покаже с пръсти жест с рога на официална снимка, нито да се снима с Тони Блеър с шарена кърпа на главата. Може да си позволи да каже на германски евродепутат, че ще го предложи „за ролята на есесовец“ във филм за концентрационните лагери; да разкаже, че е „извадил от нафталина уменията си на плейбой“ с финландската президентка Таря Халонен или да стресне с „ку-ку“ канцлерката Ангела Меркел.
Името му е Силвио Берлускони– човекът, който сякаш си е поставил за цел в живота да провокира общественото мнение не само в родната си Италия, но и в цял свят. На какво се дължи неговият феномен, как успява да бъде в центъра на обществения и медиен интерес вече толкова десетилетия, какви национални черти на италианците прозират в неговия характер – това са въпросите, на които се опитва да отговори Бепе Севернинив книгата си „Стратегията Б. – Берлускони, разтълкуван за бъдните поколения“. Италианският журналист не е непознато име за българските читатели. Представяли сме ви преди време неговата изключително остроумна книга „В главата на италианците“. Същият стил виждаме и тук.
Севернини не прави опит за биография на политика Берлускони, а се пита каква е тайната за политическото му дълголетие. Почти с удивление си задава въпроса защо италианското общество продължава да толерира подобна фигура с цялата й скандалност, намирайки отговора дълбоко в народопсихологията на италианците. Няколко са факторите, които обясняват това дълголетие, но преди всичко е убедеността на италианците, че „Ние си приличаме, той е един от нас„. И цитира в самото начало на книгата Джорджо Габер: „Не ме е страх от Берлускони сам по себе си. Страх ме е от Берлускони в мен„.
В интерес на истината, макар самият автор да обяснява, че книгата е предназначена и за чужденци, които продължават да се изумяват от „феномена Берлускони“, тя все пак е своеобразно вглеждане в собствения народ и нейният основен читател е човекът от Апенините. Въпреки това е доста любопитно да откриеш неимоверните сходства между Берлускони и някои конкретни фигури от българския политически живот. Успокоявам се като се замисля, че Севернини вероятно си няма и понятие от тукашните „герои на нашето време“ – иначе едва ли щеше да му стигнат и хиляда страници, за да умува върху тези явления.
Публикувано от Георги
Filed under: Политическа, народопсихология
