Енея Вородецки: Проблемът ми с хомофобията

Трудно се дискутира хомофобията, особено защото много често хора, които са хомофоби, го възприемат като заяждане с тях, навлизане в личното им пространство, опит за налагане на собственото ми мнение над тях и други подобни.

За мен тази тема е изключително важна и… не мога да я прескоча. Би било много по-лесно да не повдигам щекотливите теми, да поглеждам на другата страна, да се изхиля на шегите (да запазя мълчание) или иначе казано, да не нарушавам статуквото… но не мога. Основно защото означава да приема една твърде дълга серия от проблемно поведение и идеи и да се правя, че то не съществува и не ме засяга.

Как ме засяга хомофобията ли? Какъв е проблемът с хомофобията сам по себе си има изписано… не-малко. Описвано е какви са последствията, проблемите, негативите и стереотипите относно гей хората и „проблемите“ с обществото. Дискусии, анализи и отхвърлянето на повечето митове и тях ги има с десетки. Само че в повечето случаи тези митове са вярвани не защото наистина ги смятат за вероятни, а защото това е вид „оправдание„, вид „основание„, един вид легитимизиране на тези идеи зад някакъв сорт „причини“, макар че 90% от случаите са съшити с бели конци и с малко повече четене, това се потвърждава. Реално проблемът често се свежда до „нещо ме кара да се чувствам некомфортно, вади ме от зоната на комфорт и не искам да анализирам ЗАЩО ме вади от зоната ми за комфорт, предпочитам просто да приема, че това е така, защото е така… и толкова. Уважавайте избора ми.“ Проблемът ми с тази идея е, че този избор сам по себе си не е в безтегловност и има последствия. Но… това също е дъвкано до безкрай. Това нежелание за самоанализа не толкова ме дразни, колкото… ме отчайва. Но и това съм обяснявала не малко пъти пъти защо и как.

Реално сега мисля просто да обясня как ме засяга мен лично хомофобията и как афектира мен и моя живот… какво чувам и възприемам аз, когато вие говорите, че сте хомофоби или реално защитавате хомофобски позиции.

Първото, което чувам е „намирам жените за неприятни„. Странно звучи, нали? Но реално… концепцията зад гей хомофобията е, защото по принцип повечето хомофоби имат проблеми с гей мъжете, гей жените са им интересни и секси (до там, докъдето споменатите жени са сексуално привлекателни и изглеждат достъпни за тях), но гей мъжете ги отблъскват… е, че реално тях ги притесняват мъже, които демонстрират, според тях, женско (или дефинирано като женско) поведение. Как се дефинира като женско поведение… хе, ами то е различно от година на година, камо ли от десетилетие или столетие. Въпросът е… спре ли да се дефинира нещо като мъжко поведение (положително) и започне ли да се дефинира като женско (отрицателно), то това поведение става гнусно, противно и отблъскващо, ако е емулирано от мъже. Било то cheer leaders (първоначално мъжко занимание) или химия (откатко жените навлизат в химията по-активно, третирана като soft science).

Признавам си, чувствам се ужасно неуютно около хора, които коментират колко много ги отблъскват гейове, които се държат като жени… защото в дъното на цялото нещо, всичко се свежда до „да приличаш на жена е лошо„. Не ме вълнува какво и как го рационализирате в главата си, честно казано. Самата идея, че женското поведение (стереотипизираното женско поведение) е някак… обидно/унизително/неприятно/смешно/отблъскващо, ме кара да се чувствам несигурна и отхвърлена в компанията на този човек. Защото това са осъзнати или неосъзнати двойни стандарти. Защото аз лично цял живот чувам „добра си… за момиче“ или са ми правили „комплименти“, че не съм като „другите жени„. Съзнателно или не, тези хора (било то мъже или жени), живеят в свят, в който не подлагат на съзнателен анализ концепциите за „мъжко“ и „женско„, а ги приемат безкритично. И не само ги приемат, но и ги налагат, умишлено или не, над околните. Над мен. Не искам да правят това. Не искам да ме гледат по този начин, да ме възприемат по този начин. Да възприемат себе си по този начин.

Да, звучи егоистично… о, не, горката аз, колко ужасно ми влияе хомофобията, при положение, че едновременно с това знам, че няма голям шанс да бъда третирана негативно за това с кого съм, с кого живея и т.н., дори не си помислям да намеквам, че двете неща могат да бъдат сравнявни, просто се опитвам да посоча защо хомофобията вреди на всички, а не само на гей хората.

В случая „аз“ е свободно заместимо местоимение. Сложете който и да е в тази роля, смисълът е един и същи. Сложим ли знак различен от = между поведение като важност или сериозност или заслужаващи адекватно отношение към някого в зависимост от пола му, си постиламе много лошо. Налагаме концепция за контрол на поведение… и то изкуствено измислен и поддържан.

Не малко пъти сме го дъвкали откъде идват идеите за „мъжко“ и „женско“ поведение. Религиите и маркетинга си приличат ужасно много в този аспект. Най-лесния начин да продадеш нещо е като абсолютизираш, при положение, че можеш да продадеш на тройна цена един продукт, понеже си го изплескал в розово/синьо/черно, естествено, че ще се скъсаш да обясняваш, че мъжете и жените са напълно различни и чужди същества, които никкак не се разбират. При положение, че можеш да обосновеш някой да бъде третиран като вещ/свободнозаменяема работна ръка/безименно лице в името на политическо и геополитическо развитие по картата, естествено, че ще се скъсаш да обясняваш как едните или другите са просто по природа или провидение или друго свободно съчинение създадени такива.

Това съм го писала милиони пъти… Ако тези неща бяха верни – че мъжете са едни и мъжкото поведение е супер стриктно и конкретно, а жените други и женското поведение е супер конкретно и стриктно, не би имало нужда от тяхното описание, защото не бихме могли да се държим по друг начин. Ние обаче живеем в свят, в който постоянно косим тревата в двора, докато се скъсваме да обясняваме как по природа тази трева трябва да е точно 4 сантиментра, цвят свежа зеленика и с дебелина о.5 милиметра, размахвайки градинарските ножици. Нелепо и абсурдно… но сме достатъчно сложни, за да можем да вярваме в напълно противоположни идеи.

Да си жена/да носиш дрехи, които в настоящата култура са кодирани като женски и да се изразяваш, изглеждаш/използваш изразни средства/работиш работа/искаш неща ДЕФИНИРАНИ и КУЛТУРНО И СОЦИАЛНО ИЗГРАДЕНИ като женски не означава абсолютно нищо повече от това, което ние слагаме като значение. Ако искаш да смяташ, че да носиш женски дрехи е някак унизително… то означава, че твоят свят е изграден на идеята, че самоличността ти е толкова крехко нещо, че самото докосване до женственост ще го срути. Как можеш да имаш реално уважение, ако съзнателно или не, презираш елементи, които смяташ за вкоренени в индивидуалността на човека отсреща?

За много хора това е без значение. Ние сме ябълки, вие сте круши, ние сме специални, защото ябълките са повече от крушите по дефиниция и толкова. Всъщност всички сме круши… винаги има някой, който е убеден, че вие сте круши в сравнение с него. И да цитираме Детритус… „Не ритаме падналите войници по канчетата, понеже ако го правим и те ще ритат нашите войници по канчетата, а ако го правят, това означава, че ние сами се ритаме по канчетата. Пък сме по-хитри от това.„

П.П. Естествено, това не означава, че ако има гей човек, който ти е несипматичен и не го харесваш, то това е заради хомофобия. Въпросът е дали проблемът с този човек не се свежда до това, което описах по-горе или е нещо друго.