Трийсетгодишни тайни избухват в пика на фамозно семейно тържество. Празничната програма е саботирана от сина на юбиляра. Кетърингът в замъка е с него. Планираните атаки по време на първия тост разобличават невъзможни за преглъщане истини за домакина. Немислимото е изречено в упор. Бюргерите стават заложници на собственото си лицемерие.
Неочаквания комерсиален успех(награда в Кан) прави първият догма-филм на Томас Витенберг визитна картичка на датския кино авангард (аналог в изобразителното изкуство е течението arte povera). 40-те до момента догма-филми доказват, че доброволно прегърнат аскетизмът е здравословен и работи винаги полза на автентичността. “Сред зрителите винаги има такива, които жадуват за повече-съдържание-и-по-малко Междузвездни войни” – из статията на Cineasteза освобождаващия ефект на съпротивителното движение Догма и основните му фигури.
Опълчването на авторитети и табута е толкова директно, колкото е суров и техническия подход към историята. От ръчната камера до липсата на постпродукция в Тържеството всичко от манифеста(Обета за Целомъдрие) е педантично спазено. В някои сцени даже самите актьори заместват оператора.
„Догма” е най-смелото, най-силното и най-въодушевяващо нещо, което съм правил досега. „Празникът” наистина имаше огромен световен успех. Течението „Догма” стана библия за много млади режисьори по света. Но тя не можеше да продължава вечно. Особено когато за няколко години се превърна в мода и мнозина подражаваха, без да разбират нейните първоначални идеи, търсейки само комерсиален успех върху вълната на популярността. „Догма” я писахме като на шега, това беше своеобразна артистична провокация, имаше и много ирония в нея. А само след няколко седмици нашата игрива декларация стана истинска сензация, всички говореха за нея, публикуваха я навсякъде по света. Сега обаче, след 10 години, би било наивно повторение или демонстрация на артистичен егоизъм, ако публикуваме някакъв нов манифест. Ние, нейните автори, разбрахме, че нашата „Догма” е практически мъртва. Особено в Дания тя стана отблъскваща мода – можете дори да си купите мебели в стил „Догма”. Затова я обявих за приключена.”
Т. Витенберг, от превод за “Свободна мисъл”, 2008