Наскоро прекарах няколко часа из руски сайтове и форуми. И съм ужасен.
Вероятно много от написаното в тях е дело на т.нар. гебуха – „ласкав“ руски прякор за служителите на тяхното ДеСе. Немалко обаче очевидно е дело на искрени „патриоти“. За да разберете какво значи тази дума в случая и защо е в кавички – разровете се и почетете сами.
Всеки народ, независимо колко просветен, е на година-две живот в мизерия и един сладкодумен измамник от нацизма. Руският народ също, само че май откъм другата страна – на наацистите ще им трябват години мизерия и измамници, за да стигнат днешна Русия. Преди няколко седмици един украинец беше споменал нещо от типа на: „Уви, тяхното не е нацизъм – то е НАШИЗЪМ“. Нещо, на фона на което „обикновеният“ нацизъм прилича едва ли не на либерална демокрация.
(Разбира се, има една съществена разлика – но тя не е в полза на нашизма. При нацизма един по начало нормален народ беше увлечен от гений на фанатизма в изпълнителност и подчинение на нацистките доктрини. При нашизма един народ, увлечен до край от нацистки доктрини, е управляван от хитър политик, готов да извлече изгода от това. В първия случай премахваш гения на фанатизма – народът се излекува. Във втория и да махнеш хитрия политик, нашизираният народ остава и търси да издигне и си избере следващ такъв…)
Всъщност Русия живее в подобна атмосфера вече от почти столетие, ако не и повече. Помните ли невероятния филм на Михаил Ром „Обикновен фашизъм”? Ако не – гледайте го, не можете да си представите колко си струва. Мигновено ще разберете защо беше забранен в соц-лагера наравно с „1984“ и „Животинската ферма“ на Оруел. Гледайки документалните кадри за нацизма в Германия, зрителят виждаше невероятната прилика между тях и реалността наоколо. Същите паради, същите махащи от трибуните фюрери, същите демонстративно-популистки „социална справедливост“, „светло бъдеще“, „ценности“, „историческа мисия“. И най-вече същото безмилостно и непрекъснато промиване на мозъците на всеки недостатъчно автокефален… Така че традицията там е дълбока и вкоренена до степен, надмината може би единствено в Китай. Непредставима за хора, израсли в поне малко свободно общество, дори в българското. Неразбираема дори за тези руснаци, които носят глави на раменете си и гледат това, което става с народа им, с ужас…
Сега е особено нагледен момент докъде води това. Почетете мъничко руски форуми и ще се убедите. Доскоро украинците бяха за руснаците най-близки братя – много по-близки примерно от нас. (И е истина – много по-близки са им и по език, и по кръв.) Но в момента, в който братята им не приеха да бъдат съсипвани полу с измама, полу насила, а след това и не приеха съвсем безропотно да им откъснат парче територия с недоприкрита (и призната после) военна намеса, внезапно станаха… фашисти. Най-чужди от чуждите. Най-долни от долните. Най-отвратителни, отблъскващи, годни единствено за смазване и поробване. Кафява чума, която заплашва света (все едно украинците са се опитали да налагат на руснаците какъв ред да поддържат в собствената си държава и са им отвоювали земя, а не обратното). Инструменти на безгранично дяволската и зла Америка и на подлата и измамническа Гейропа (Ян Валетов беше отбелязал много точноаналната фиксация на гебухата и дирижираните от нея промивки. И беше описал подробно и точно ситуацията между Украйна и Русия.)
Накратко – за Русия, и боя се че и за масовия руснак, е брат който е съгласен да му е роб. Да бъде управляван от руски агенти в полза на Русия и своя вреда. Който не е съгласен, няма как да му е брат – той му е фашист, кафява чума и напаст, от която светът трябва да бъде „освободен“. А какво ли ще бъде, ако има силата и решителността да не си даде територията, пък не мога дори да си представя. Сигурно ще е по-черен от дявола. (Ах, тази гнусна Гейропа! Ах, тази сатанинска Америка!)
… Пиша всичко това покрай умилително леещите се от български „патриоти“ лакардии за „руските ни братя“. За който има очи и ум, да провери сам прав ли съм или не и да си направи изводите. И когато се опитат да му наливат лъжи по спуснатия им списък, да ги отпрати.
А ако не го направи достатъчно дипломатично, сигурно ще види и чуе и аналната им фиксация. Сигурен признак кои и какви са всъщност, и на какво са „патриоти“. Не мога да си представя някой да вижда как се промени руското отношение към украинците и искрено да не се досеща как ще се промени към нас в момента, в който руснаците решат, че има как да ни отнемат нещо.
И още едно предупреждение: отношението на съвременния български „патриот“ към Русия е лакмусът дали той е патриот, или национален предател и измамник на руска служба. Не вярвате ли? Съвсем просто е.
Аз примерно никога не съм смятал себе си за патриот – напротив, за космополит. Възхищавам се на Съединените щати много повече, отколкото на България. Подигравам се на глупостта и лайнодушието на българския народ. Що за патриот мога да съм?!… Само че ако САЩ утре нападнат България, аз моментално ще ида да се запиша за доброволец, да воювам срещу тях. А ако Русия нападне България (което е несравнимо по-вероятно), типичният български „патриот“ ще започне да върти изтърканата вече латерна как руснаците са ни братя, как трябва да им треперим и да ги пазим, да не им се съпротивляваме особено… Да, ама ако аз не съм патриот, какво е такъв „патриот“? Нещо различно от 24 карата национален предател?
Ако не, е време да му отдадем дължимото. Да го наречем национален предател право в лицето и да му обясним защо е такъв. Не защото той не го знае, на който му плащат да не знае нещо винаги го знае. А за да го знаят и чуват околните, и да се учат да не вярват на измамници.
Особено когато те са национални предатели и слуги на най-гнусния вид нацизъм, който съм виждал в реалността – руския нашизъм.