Снощи след като се скарахме, лежах и гледах голият ти гръб обърнат към мен. Виждах в огледалото как спиш и стискаш белия чаршаф пред гърдите си. Гърдите ти, целите в лунички, като кожата на добре узряла кайсия.
Искаше ми се да те обърна. Да се качиш отгоре ми и да видя гърдите ти, да прокарам пръст от ямката на шията ти и надолу, през луничките и по корема ти. Искаше ми се да те гледам в очите,
Искаше ми се да си ми простила.
Снощи, след като се скарахме за първи път, лежах и гледах червената ти коса в тъмното. Реших да ти купя кайсии.
Прости ми.
Публикувано преди няколко години в “ентелегентно”
* * *
Не се сърди човече
Не се сърди – купих ти кайсии.
Чакат на масата да забележиш, че съм тук.
Не се сърди – мълча от дни.
Гледах бурята сама и не продумах,
прочетох цяла книга до теб в леглото,
“спестих” ти няколко шеги.
Не се сърди – опитвам да ме няма.
29 май 2014