Докато се приближавах към пилоните на НДК днес, нервно си правех сметка. Ние с Ели – двама. Любомир Николов е обещал, че ще дойде – и той. Традиционните големи блогъри срещу АКТА – Комитата, Емил Георгиев, може би Нели Огнянова – още пет-шест, да кажем. От Уикипедия имаше групичка мераклии – може би и те още трима-четирима… Абе, дано се съберем поне двайсетина души. Иначе ще е пълен позор. Без никакво значение, че навън е студ и влага. Да не се окаже, че журналистите са три пъти повече от нас, а полицаите – пет пъти…
Хората обаче буквално бяха изпълнили пространството пред НДК, и продължаваха да се стичат. Просто не вярвах на очите си. Когато шествието тръгна по “Витоша”, бяха изпълнили булеварда почти в цялата му ширина с гъста човешка маса. А дължината – когато челото на колоната подминаваше “Света Неделя”, плътен поток хора още пресичаше “Патриарх Евтимий”. И отвсякъде прииждаха нови.
Сериозно се безпокоях, че толкова хора няма да се поберат на площада пред парламента и може да се стигне до сблъсъци. На последната права обаче, на “Раковска” и след нея, много хора се разотидоха, намръзнали се до немай-къде. Останалите се побрахме някак, без нужда от ексцесии. Момиче с микрофон и момче с камера ми взеха някакво интервю, за щастие без да ме питат кой съм – а пък аз в разсеяността си не можах да запомня откъде са. Върти ми се в ума BBT, но може и да бъркам.
Предишната вечер сериозно се боях от възможността за провокатори – биха ли пропуснали “праводържателите” такава сладка възможност? Но ги нямаше. Или някой в централите все пак е спал, или на наетите им е било студено и повечето не са дошли. Беше пълно с полиция по целия маршрут, но и с нея нямаше никакви проблеми. Полицаите просто пазеха старателно ключовите точки и възможните обекти на вандализъм, без да създават напрежение. Неволно се замислих, че ако не бяха вдигнати на работа, сигурно някои от тях щяха да са участници в митинга ни…
Пред Министерския съвет имаше доста освиркване, пред Народното събрание – също. Един-двама души, които не познавах, се опитаха да покачат градуса над допустимото, но митингуващите ги оставиха без внимание. Имаше сума ти “Кой не скача е за АКТА!”, което ни икономиса доста мръзнене. 
След половин час търсене намерих Любомир Николов, който тъкмо беше говорил по телефона за Канал 1. Мъничко след това открих Пейо Попов и Мариан Миланов, после Ники Ангелов, след това Комитата пък ме насочи към Емил Георгиев. Мярнах Нели Огнянова, но не посмях да я занимавам със себе си. Изобщо, видях толкова свестни и енергизиращи хора накуп, че се чувствах на седмото небе.
Тръгнах си, здравата замръзнал, към 13:20. Придвижвахме се бавно с Любо Николов – той направо не можеше да направи и пет крачки, без някой почитател да го познае, поздрави и да иска да го снима или да се снима с него. Казах си – ето пред очите ми срещата на автор с читателите му. Истинска и искрена. На логичното за целта място.
А в главата ми бръмчаха мисли като рояк пчели.
Преди два дни изтече информация, че Германия ще откаже дори да подпише АКТА. (Което е логичното положение – експортно ориентираната й икономика ще пострада здравата, а германците не са глупави.) А ЕС реално е Германия плюс периферия; ако Германия излезе от ЕС, ще тежи като влияние повече от остатъка, особено в тези времена. Тоест, да ратифицираме АКТА би било наистина рядък политически идиотизъм. Не че не сме прочути с умението си да се присъединяваме винаги към страната, която ще изгуби. Но този път съотношението на силите вече се вижда прекалено ясно. БРИК плюс Германия са световните производители, тоест икономиките на бъдещето. Да застанеш срещу тях би било все едно да се присъединиш към Хитлер през април 1945 г. Пукнат човек да нямаше на шествието ни, да се ратифицира АКТА пак би било национално предателство. Очевидно дори за политиците ни.
Ще осъзнаят ли те това? Не зная. Пачките под масата са дебели капаци за очи. Но инвестиралите милиарди в АКТА ще искат да си ги върнат с печалба. А все повече страни отказват да я подпишат, и оставащите започват да носят все по-голям процент от сферата на събиране на печалбата. “Инвеститорите” няма да чакат вечно – до година-две голямото изпразване на джобовете ще започне. А нашият джоб е тънък – и мъничко да излезе от него, за нас ще е много… И когато било Бат Бойко и ГЕРБ бъдат посочени с пръст “Вие бяхте!” пред гласоподавателите, повече няма дори да влязат в парламента. За изминалите 20 години “преход” не помня да е имало по-сигурна възможност да се превърнеш в политически труп. Така че, ако искат да стъпят пак в политиката…
Разбират ли те това? Мисля, че отчасти да. Забелязвам например, че главният виновник за АКТА в България – министър Трайчо Трайков – започна лекичко да дава заден ход. Можело и да не ратифицираме АКТА, ако не била на дневен ред. Щели сме да постъпим заедно с Европарламента… Мерси, в България вече сме гърмяни зайци. Знаем какво ще се случи, ако се успокоим и престанем да държим парламента и Трайковците под око. Някой ден ще научим, че АКТА е тихомълком ратифицирана. Случаят приключи, чакайте нови цени на лекарствата, проблеми пред износа и гости у вас. И ако някой мисли, че БСП и ДПС ще вдигнат шум, не е познал. Ако политиците ни умеят нещо наистина на световно ниво, то е да се продават. Пардон, да НИ продават.
(Оттук и ключовият извод: АКТА трябва не просто да не бъде ратифицирана – трябва подписът ни под нея да бъде оттеглен. Официално. Съгласно правилото в нея за оттегляне на подпис на страна. Докато това не се случи, нямаме право на успокоение.)
Дали поддръжниците на АКТА са разбрали, че играта е изгубена? Съмнявам се. Предполагам например, че митингът ни ще има крайно скромно отразяване в повечето медии, ако изобщо. А за далеч по-големите европейски протести се съмнявам да бъде споменато каквото и да било. Въпреки че медиите не са праводържатели, а са пострадали от праводържателството – просто се досещам, че ще има още “инвестиции”. Иначе казано, това шествие е само началото на борбата срещу АКТА. Прекъснем ли я, без България да е оттеглила официално подписа си под АКТА, някой ден ще разберем, че тайничко сме я загубили.
Имаме ли силите да я спечелим?
Пейо ми спомена, че митингът срещу шистовия газ също е бил огромен, но този е бил повече от два пъти по-голям. С гаранция беше най-големият в София за последните повече от десет години. Абсолютно съм убеден, че никоя политическа партия в България не може да събере толкова хора.
И нещо повече – в днешния свят мненията и настроенията ги създава Интернет, пряко или косвено. Дори в села, където най-интелектуалната дейност е пляскането на карти в кръчмата, бабите и дядовците слушат мненията на внуците или местния даскал. На хората, които имат Интернет. А това значи, че ние сме “политическа партия” номер едно в България. Припомним ли си преди избори кой ни докара АКТА (а няма да е трудно), обединим ли се срещу него, ще си получи заслуженото. Подкрепим ли който си постави за цел да оттегли подписа на България под АКТА, ще го вкараме в парламента. Достатъчно е просто да се обединим и гласуваме за интереса си, и България ще е извън АКТА. Независимо колко рушвети са дали поддръжниците й, и на кого.
А все още можем дори да не стигаме дотам – достатъчно е да продължим протестите си, и да сме още повече. Да изкажем още по-силното си неодобрение към ГЕРБ, понеже мотаят нещата. Да демонстрираме как подкрепата им се топи заради глупостта им. И да заявим ясно и категорично – “нератифицирания” и прочее не ни интересуват, искаме официално оттегляне на подписа на България под АКТА. Да не се успокояваме на по-малко, за да не осъмнем един чудесен ден ратифицирали АКТА така тихомълком, както я подписахме.
Оттук и моят призив – нека назначим следваща дата за шествие и митинг. И нека се подготвим още по-добре, и наводним Интернет пространството с покани към всеки да дойде. Нека на този митинг не се колебаем да назовем по име политиците и партиите, които се опитват да ни измамят – така ще знаят, че са разкрити и идентифицирани точно пред когото трябва. И нека заявим ясно и открито, че си поставяме за цел на следващите избори да си припомним, че ни продадоха, и ще обърнем България наопаки, за да агитираме срещу тях. За да знаят, че не се ли откажат да ни продават, ще си платят за това с повече, отколкото са взели.
И нека попитаме в прав текст и останалите партии, които сега на думи са срещу АКТА – ако дойдат на власт, ще оттеглят ли подписа на България под нея? Ако да, нека го заявят ясно и категорично в документиран вид. Ако не искат, ако шикалкавят и мотаят нещата, е ясно за кого играят. И че може би е време да създадем наша си политическа партия. Която непоколебимо да спъва всеки опит някой да ни продава, било правата ни в Интернет, било където и да е другаде.
… Като се прибрах, ми се струпа куп работа на главата, и чак сега успях да запиша натрупалото се в главата ми. Извинявам се за забавянето.