Преди две седмици Съдът на ЕС постанови, че всеки гражданин има право „да бъде забравен“. Правото да бъдеш забравен е фундаментално важно за защитата на личния ни живот в среда, където почти всичко се случва онлайн. Резюме на решението и изводи може научите от публикацията на проф. Огнянова. Днес Google направи първата стъпка за изпълнение на решението, като предостави форма, която очертава изискванията на процедура, за реализация на правото да бъде забравен от най-популярната интернет търсачка.
За начало – техническо уточнение. „Забравянето“ от Google се осъществява чрез премахване на запис от индекса за търсене, който свързва термините за търсене с url адреса на страницата, където се намира информация за тях. Информацията не се премахва и продължава да съществува на адреса, на който е публикувана, но не се показва сред резултатите при търсене.
Процедурата е нова и тепърва предстои да се усъвършенства. В сегашния си вариант изисква да попълним уеб-форма, като посочим url адресите на страниците, които не желаем да бъдат свързвани с нас, заедно с причини за всяка конкретна страница, както и да предоставим доказателства за самоличност или упълномощаване.
Първите ми впечатления от предоставената възможност са:
- Обосновка.Необходимо е обосноваване на всяко искане за премахване на url, с цел доказване на вредата, която се причинява. Вредата не се предполага. Решението на съда говори, че не трябва да се „предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето“. Примерни причини, които Google посочват, са че информацията е остаряла, неотносима или „неподходяща“ (inappropriate). В прес изявлението се отбелязва и обществения интерес като аргумент за отказ на такова искане: „for example, information about financial scams, professional malpractice, criminal convictions or public conduct of government officials“. Точно наличието на вреда ще е основния предмет на спор и все още не е ясно как ще бъде преценявано дали посочената причината е основателна.
- Компетентен орган и регулация. Разбирането ми е, че ако Google откаже да премахне определена информация, искащият ще може да я отнесе към Комисията за защита на личните данни или съответния на нея орган в другата държава. Не е ясно, обаче, дали и как има възможност да се обжалва съгласието на Google да изтрие дадена информация. Google e частна компания, но същевременно и средство да се реализира правото да се търси и получава информация. Може би е уместна и регулация в защита на обществения интерес, която да се състои в по-ясни критерии кога следва да се уважи правото да бъдеш забравен.
- Само имена. Липсва възможност да се иска премахването на данни за пряка или непряка идентификация, които са различни от името (примерно ЕГН). Решението на съда говори само за търсене по име на лицето и вероятно това е причината за ограничената информация.
- Само за ЕС. Google изглежда ще предостави функционалността само за локалните си сайтове като google.bg, а заличените връзки, ще са достъпни през глобалния google.com.
- Обществен интерес.Не е ясно как и дали се извършва преценка дали лицето изпълнява обществена роля, която обосновава надделяващ обществен интерес (последно изречение на ал. 4 от Решението). Примерно, ако лицето е политик, заема висша държавна длъжност или друга обществена позиция, заявките не следва да бъдат изпълнявани.
- Момент на преценка. Преценката дали да се премахне информация е единствено към „настоящия момент“. Това оставя без отговор възможността за зачистване на биографиите, примерно преди обявяване на имена на министри, кандидати за изборни длъжности и други лица, които има вероятност да станат обект на медийно и обществено внимание (пресен пример са снимките на Момчил Неков от Facebook).
Ефектите от въведената възможност са в различни посоки:
- За Google. Индексът е най-ценния актив на Google. Търсачката полага всячески усилия да го допълва и обогатява и съм сигурен, че компанията ще се противопостави на всякакви опити той да съдържа по-малко информация. Допускам, че по подобие на резултатите с пиратско съдържание, страницата с резултатите ще показва премахнатите страници, с цел демонстрация на ефекта.
- За лицата заемащи обществени позиции. Възможността ще бъде широко използвана от PR агенции, които поддържат публичния образ на обществени личности, за зачистване на неудобна и/или негативна информация. Като пример за работа в тази посока може да се ползва историята на WikiPedia страницата на Цветан Василев – ако заровите в беседата на промените, ще видите дългите спорове между Wiki-редакторите и PR служителите на банкера.
- За гражданите. Най-сетне, се надявам от възможността да се възползват тези, за които е предназначена. Всички, които са надраснали предишните си грешки, надживели са предишните си травми и неуспехи, надмогнали са старите си недостатъци и са се променили за по-добро – те вече имат възможност да ограничат информацията, която ги връща в развитието. Тъй като ми е много интересно как ще се реализира това право, ще си направя експеримент да премахна информация за мен, за да видя как работи процеса.
Създадената възможност за реализация на правото да бъдеш забравен, е изключително важна за защитата на личното пространство. От друга страна тя създава възможности и за цензура и ограничаване на информация, която е от обществен интерес. Надявам се Google да подходят с много мисъл и внимание, но според мен е необходимо и по-детайлно нормативно уреждане кога правото да бъдеш забравен следва да бъде уважено.