Днес е ден за протести срещу АСТА в Европа. и по света.
В повече от 150 града на Стария континент (и по малко от 10 отатък Атлантика) хората протестират срещу възможността на властите да криминализират консумирането на авторски произведения от интернет пространството и съответно да наложат контрол и цензура, които този акт ще упражни върху потребителите на интернет.
Всъщност хората протестират предимно срещу ограничаване на свободата да гледат, слушат, споделят и ползват произведения на изкуството, културата и технологиите, които в момента могат да консумират това абсолютно безплатно. .
А споразумението АСТА има за цел да постави в някакви рамки, използването и споделянето на авторски произведения в интернет, като защитава носителите на авторски права. Но както често се случва, повечето актове на властта стигнали за одобрение от парламентарните трибуни са в подкрепа на корпоративни интереси.
В случая с АСТА правата, които биват защитени са не толкова на самите автори на произведения, колкото интересите на притежателите на тези права - продуцентите и издателите на авторските произведения.
Всичко е усложнено, защото бизнеса с изкуство е една сложна комбинация от талант за творчество, бизнес находчивост и капитал, където за всеки компонент отговаря отделна страна, която не може да постигне резултати без наличието на другите два компонента.
Знаем, че в този бизнес самите автори на произведения често биват ограбвани от издателите и продуцентите, които всъщност просто правят своята част от бизнеса - да направят първичния авторски продукт продаваем.
Работата на творците е да създават произведения на техния талант и те често не разбират нищо от бизнес или пък нямат нужните капитали за да го осъществят.
Онези с капиталите пък изобщо не се интересуват кой какво твори, стига то да донесе допълнителен капитал за тях. А по средата стоят тези, на които работата им е на намерят таланти, които искат да станат популярни и да намерят капитали, които искат да бъдат умножени с цел публикуването на авторските произведения и така таланта да излезе на бял свят. Тази система работи откакто има търговия и от момента, в който хората разберат, че изкуството може да бъде не само хоби.
Този бизнес се превърна във вид "мека" индустрия и се разви успоредно с Индустриализацията в останалите сфери на обществения живот - производство, търговия, обществени услуги и държавно управление. Слагам главна буква на думата Индустриализация, защото вярвам, че именно тя убива човека и неговите умения и именно това ще бъде причината света да се преустрои към нова социално-икономическа система, където акцента ще бъде върху думата социално и по-малко върху икономическа.
Индустриализацията е онази степен на навлизане на парите в нашия живот, при която, това какво правиш губи своя смисъл, защото единствената му оценка се изразява в пари.
По отношение на Индустриализация на изкуството искам да обобщя процеса с няколко стъпки:
- Изкуството е резултата от развитието на таланта у човек, който успее да намери го в себе си
- В началото този талант е просто хоби, което човек упражнява за да изрази своите най-съкровени виждания относно света, напук на битовизма, в който е принуден да оцелява.
- Ако това изкуство има успех сред близкото му обкръжение, човек добива смелост да замени мизерната работа, с която си изкарва прехраната (и която често му пречи да твори) като развие своя талант на по-високо ниво с помощта на търговията и продажбите на своите произведения.
- За да осъществи това, той трябва да се свърже с издател и да му отдаде правата за популяризиране на предмета на неговото изкуство.
- Така той продава своя продукт срещу пари, с които се надява да преживява от тук нататък.
- Но изкуството е специфична форма на връх на човешкия талант, която идва не когато човек пожелае, а когато е в най-подходящо настроение да я възбуди и развие. И така в условията на икономическа зависимост, човек е принуден да "твори" на сила, а често това изкривява резултата.
- На този етап на развитие на изкуството, то е зависимо и подвластно на парите. Т.е. то се прави заради тях самите. А когато таланта е роден не от порива на сърцето а от джоба, той се стопява в невзрачни форми.
- Издателите от своя страна имат за цел да помогнат на авторите да прескочат тази ключова точка на развитие, до степен в която автора ще е достатъчно обезпечен финансово, че да не мисли за изкуството си като източник на пари, в противен случай те ще си загубят "златната гъска".
- Когато автора достигне ниво на икономическа независимост, при която неговите пари и известност сами правят пари, тогава той отново може да започне да твори със сърце, а не с портфейл.
- но единици са тези, които не се поддават на парите и успеят да се върнат към естествената форма на вътрешното им Аз (То)
Днешните протести на обществото са основани на запазване на статуквото на свобода на общуването и споделянето на продуктите на тази индустрия. Но те имат една по-значима функция - борбата срещу Индустриализацията е естествената реакция на обществото за увеличаване на стойността на човешкия интелект, пред непоклатимата сила на парите.
А свободата в интернет е инструмента, с който хората се борят с тази индустриализация по естествен начин. Това с което тази свобода подпомага творческия процес и авторите е, че обезсмисля издаването на физически носители, които могат да се търгуват срещу пари и така капитала да генерира капитал. Сега артистите са принудени да се върнат отново на сцената, където очи в очи да споделят своят талант с своите почитатели и така да скъсят дистанцията между твореца и потребителя. А в YOUTUBE ще се намират все повече записи на фенове от концерти, от колкото клипове копирани от DVD.
*INDUSTRY - произлиза от англейското В ПРАХТА и в случая е особено актуално на в контекстна на това какво причинява индустрията на производството
