Сигурно сте чували името „Каспар“… Да, но днес няма да ви разкажа за духчето Каспар от анимационните филмчета, а за един истински принц. Котешки при това!
Принц Каспар Кандински е невероятен черен котарак с твърд характер… като на истинска благородна особа. Собственичката му, руската графиня Кандински, отсяда в хотел „Савой“ в Лондон, за да пее в Кралската опера. Тя наема пиколото на хотела Джони Хоп да се грижи за скъпоценния котарак – принц и дори се сприятелява с момчето. Но не за дълго!
Тъжен инцидент слага край на приятелството между красивата графиня и Джони. Нещо повече, момчето трябва да се грижи за Каспар. Той обаче упорито отказва да се храни и е обзет от разрушителна тъга, заплашваща да го погуби. Докато не се запознава с Елизабет Стантън или просто Лизибет.
Малкото палаво момиченце е отседнало с родителите си в хотел „Савой“. Само че като всяко малко момиченце, тя не желае да спазва правилата, по които живеят богатите изискани особи и постоянно се забърква в неприятности, изправяйки косите на родителите си. Един ден Лизибет открива Каспар в стаята на Джони и между тях тримата пламва невероятно приятелство. Джони дори спасява живота на палавницата!
За съжаление всяко хубаво нещо има своя край. Настъпва денят, в който семейство Стантън трябва да отплава за Америка, където живее. Пътешествието им ще се осъществи с най-големия и сигурен кораб – чудото „Титаник“. Силно натъжен, Джони изпраща приятелката си Лизибет до кораба и дори й подарява Каспар. А после…
Когато чета, имам два режима: възрастно и детско четене. В зависимост от книгата, включвам съответния режим и се опитвам да преживея случките от гледна точка на големите или на малките читатели. Честно казано, при „Каспар“ бях забравила да си включа копчето на детско четене и през цялото време знаех какво ще се случи, защото съм гледала филма „Титаник“. И тъкмо когато оставих книгата, леко отегчена, Карин я взе и я зачете с небивал интерес! Тогава се сетих за детския читателски режим, на който просто трябваше да се включа…
