Kакто казва заглавието Един мъж и една жена: 20 години по-късно(1986), Клод Льолуш прави дръзкия комерсиален ход да вкара Жан Луи Трентинян и Анук Еме в старите им роли, двайсет години след оригинала. Сюжетът е актуално о/съвременен, като преплита повече от един филм.
Ан Готие от скриптър вече е продуцент на филми с дъщеря, нейно дословно копие. Под претекст за кариерен ход, Ан иска съгласието на Жан-Луи, когото не е виждала оттогава, да филмира историята им. Жан Луи от тестов пилот вече е ръководител на такива, един от които е синът му, обещаващ състезател. Черно-белите ретроспективни кадри не само повтарят, а и доизмислят първообраза. Във филма на Ан Готие с монтирани кадри от предния филм и нови, с актьори които ги играят, двайсет години по младата Анук Еме не допуска Жан-Луи до себе си и остава скърбяща вдовица. Моралните скрупули този път са прехвърлени върху Жан-Луи, чиято стара страст наранява младата му любовница, колежка в авто-мото екипа дотолкова, че последната му спретва наистина перфектно отмъщение с изгубване в пустиня.
Мелодраматичните нотки са балансирани с криминалната история за серийно убийство около избягал психопат и хладнокръвен доктор. Изненадващият леър е обоснован от флуидното авторство на филма и изградената върху авторефлексията конструкция. Това ще рече, че Льолуш често монтира и създава сюжетни нишки според веруюто на Ан Готие за съспенса и изрязаните сцени (валидно е и обратното впрочем).