винаги ме е било страх от
водата в тъмното
от неподвижната вода
поглъщаща без остатък
от блатото
винаги бягам
твърдя че просто не е за мен
сигурно защото
не е „за” мен
а е мен
но малко за теб
(баба ще пита)
имаш тъмни очи
тъмна коса
прическа нищо особено
без отличителни белези
без пиърсинг татуировки на видими места очила
без гердани с камъни които не сваляш
без гривна от онзи фестивал
когато ме обичаше
по своему
ти имаш смачкана тениска
и смъкнати дънки
смъкнати с десет години
повече от обикновено
и май е това
нищо вече не е видимо
видимото ниво на живота
минах
лутах се по коридорите
търсих
намерих
загубих
и превъртях
приличаш ми на една стара любов
бегло приличане
магнитно привличане
с остри погледи режем
нагнетен въздух
на резени
поднасяме го
за предястие
заставаш огледално
на пътя ми
и оглеждаш в себе си
минали духове
за да ме объркваш и да не знам
дали виждам духове или теб
кое искам да видя
от всичко това
кое трябва да видя
от всичко това
някъде зад очите ти е
за там нямам паролата
обобщение
приятелката ти има заек
аз също
приятелката ти е красива
приятелят ми също