Представете си нашето ежедневие. Представете си хилядите страдащи и осакатени от хората кучета, които минават през ръцете ни, хилядите нежелани.
Залята с киселина докато кърми бебетата си – Белка се възстановява в клиниката на приюта през 2010
Сега си представете друго. Как отивам на гости на близък приятел в Холандия и пред очите ми се появява мъж, разхождащ прекрасно изглеждащо и видимо много щастливо и обичано куче. Единственото нещо, което не изглежда на място, е ухото на кучето – отрязано почти на половина. Сеславци? Възможно ли е? Приближавам се до стопанина и след безброй извинения го питам, от къде има кучето.
–Ами, осинових го от приюта Х., но по произход е от България. – отговаря ми гордо той и започва да хвали кучето си – колко е умно и възпитано, как го гледа в очите и изпълнява желанията му още преди да ги е изказал. Осиновено е 2009 година. Не го помня, уви. Това е от времето преди Богров. Времето, когато вадехме кучета от Сеславци и ги изпращахме в приюта Х.
Представете си сега, друга наша добра приятелка, стопанката на Белка в Белгия – залятата с киселина маминка – която се заговаря в парка с друг стопанин на куче. Всеки започва да хвали своето си куче и се стига до произхода им. Изненада! И двамата са от АРС! Лий ни изпрати снимки на Белка и Бейли. Когато е заминал, през далечната 2010 е бил малко бебенце, с друго име…
Белка и Бейли се срещат случайно в Белгия, 2012
Представете си, как холандската шампионка по аджилити и послушание, сладката Йенте, обикаля зоомагазините, заедно със стопанката си, и моли да дарят храна за нейните събратя, които все още са в приют Богров…
Шампионката Йенте с „майка си“ и с купищата дарения за приют Богров
Представете си, как всеки ден ни пише някой щастлив осиновител, който има наше куче от месец, година, две, три…
Вече забравихте за онова, първото написано, нали? И ние. Тези снимки, тези истории, струват повече от всички наши усилия, страдания и трудности.
Нямам някаква специална причина да пиша тези редове. Така се случи, че вчера попълвах списъка с дарителите, а днес видях, че приятелите ни във Фейсбук са станали 17 000 и реших, че радостта, която изпитвам в момента от няколкото снимчици в мейла, по право е ваша. Защото без вашата подкрепа, Йенте нямаше да се занимава с аджилити, а щеше да рови в кофите за боклук. Бейли нямаше да ходи на ски – почивка в Белгия, а щеше …не знам… какво следва след Сеславци…
Надя