Нали не си мислите, че ще си говорим за елфи...
Всяка сутрин отивайки на работа ги виждам, знам че звуча налудничаво, но те са там.
Елфите.
Единия върви бавно, тържествено ми кима, дори и не казва благодаря за подадената цигара, те Елфите много пушат, и ме отминава с тих шепот на елфски.
Другия върви така, че всяка негова крачка да се забележи, той блести и пожелава на мен и всички, да имат най – красивия ден.
Третия е келеш. Той ме вижда и тича с репликата:
- Дай левче за бира...
Но си знае, че в понеделник не давам пари и тогава не ме закача.
Всяка приказна история си има начало и след като познавате главните герои вече ще е по – лесно, доколкото може...
Зимата заварила тримата елфи с един чифт обувки за сняг.
И те решили да се редуват, как са се разбрали, само десетата снежинка кацнала на рамото ми при първия снеговалеж може да каже.
И така, твърде големите обувки се отзовали на краката на Единия.
Той кимнал с уважение, уплътнил ги с пликчета от близката кофа за боклук и закрачил бавно из поверените му територии.
Някакъв странен човек му дал цигара, запалил му я, този странния го срещам всяка сутрин и защо ми дава цигари, аз не пуша, но няма да го наранявам, като му отказвам, си мислеше Единия и дори се правеше, че пуши.
След обиколката си то се завърна, изхлузи големите обувки и срещна синия поглед на Другия, който ухилен до уши изхвърли уплънението и се понесе с тях като откачен сноубордист на лавина.
Другия обичаше странния човек, който даваше цигари на Единия, малката елфска тайна беше, че Другия пуши като комин, а Единия само му подава цигарите...
Странния човек мина без да забелязва Другия, което предизвика елфа да му викне. Онзи се обърна и се усмихна. Помаха. Странен човек си помисли Другия и отпраши към смяната на обувки.
Третия се беше притаил в сенките на едни колони. Дебнеше.
Ако странния човек имаше левче, щеше да сподели едно опиянение с обувките.
Те са твърде големи, ако мине далеч няма да го догоня и пак трябва да крещя, си мислеше.
Но пък ще ги почерпя...
Ето го.
Мамка му, не си поговори с мен, само ми подаде левчето.
Е нищо, аз ще го почерпя, като ми дойде пенсията.
Третия се върна в убежището, събу големите обувки за сняг, излегна се на леглото с бира в ръка и попита:
- А бе пичове вие видяхте ли един кретен дето раздава по левче за бира?
Нали не си мислите, че това е история за елфи.
Тримата са обитатели на най – доброто място в болницата. Сложното заглавие и табелката, че е по Европейски проект, не го правят по малко значимо.
Това е приют за Елфи като тези тримата.
Добрите духове на една болница.
- Да имаш левче за бира...
