Всеки от вас сигурно знае, всеки от вас е чувал, някой от вас може би е виждал картинки в 9gag за онези крехки и специални моменти, в които се се събуждаш от сън с много ясна идея и в теб се е загнездило решителното усещане да си позитивен и креативен и да направиш нещо конкретно и страхотно. Като да си напуснеш тъпата работа, да се изнесеш от къщи щото си на 30 и живееш с вашите или най-добре да си разбиеш тъпата, позитивна глава в ръба на масата. Е така, за шоуто!
Днес аз спах следобед и се събудих с идеята и желанието да пиша. Събудих се с креативната идея и искреното желание да напиша един не много дълъг, но за сметка на това много смислен и на място блог-пост в моя блог.
Ама ти нямаш блог, Шентов - обади се предателски вътрешният глас, който ми помага в моментите, в които съм адски уязвим от външния свят, като например когато се събуждам. Този плътен и басов глас, който ме напътства как да се изкъпя без да се удавя и как да си направя кафе без да направя пожар вкъщи когато съм сънен.
Ма ти нямаш блог, бе, калъф! Така ми вика моя вътрешен глас.
И аз си викам: верно, бе! Но... всъщност не е така, аз всъщност имам блог, от има-няма-ей-сега-ше-станат почти десет години аз имам блог, имам си аз блог в blogger, който изглежда като гигантска стихосбирка с две-три снимки от време на време, но си е блог. Така че, кво?!
Ше направа революция и ше напиша блог-пост в моя блог, викам си аз. Кур за всички, които си мислят, че не съм достатъчно луд да направа революция и да напиша блог-пост в собствения си блог след почти десет години депресарски стихотворения. Така си викам. Ше си права кво си искам, тъпаци! Ха-ха. Тъпаци!
Целият този цирк е щото искам да ви кажа следното: всичко е ужасно ужасно, животът е гаден и после умираш, всички сме шибани гниди на тая Земя и нищо няма кой знае какъв смисъл, защото Земята се разпада, а вие си пиете бира.
Ей, боклик, калъф, лицемер, ти не пиеш ли бира - вика ми моя плътен и басов вътрешен глас.
Не, бе, путка майна, не пия бира! Не пия никаква бира и алкохол от осемнайсти октомври и освен това не взимам наркотици, ше ти еба майката, глупак - му отвръщам аз. Положението става шизофренично.
Това е една дълга и сдухана история, но последствията от нея са нищо по-малко от една дълбока, вътрешна и кървава революция. Затова аз подкрепям революционни акции, обаче не толкова кървави. Подкрепям аз и участвам в едни безкръвни революции, щото съм парче пацифист и въпреки, че светът е голям и пълен с тъпи копелета, аз не искам никой да страда.
И за това, е са - в неделя, подкрепих и взех в участие в един истински революционен акт, който се проведе в един Социален център и беше органзиран от няколко веган стрейт едж хлапета, които познавам. Там се пускаха плочи, ядоха се разни вегански неща и се четоха едни пънк списанийца (обяснявам за тези, които не живеят толкова опасно).
Революционното ми минало води началото си от древни времена, смутни, шибани времена в които бях на 13, имах идиотска прическа, мнение за всичко и позиция. Всъщност нищо от това не се е променило, само вече не съм на 13. Което е страхотно.
Донякъде е страшно иронично, че точно аз съм избрал точно този формат на революционно действие – неква веган стрейт едж пенсионерска сбирка, на която, както загатнах, пих сок и ядох сурови браунита докато четох фензинове и слушах хардкор плочи с още към петима човека. Това по никакъв начин не променя революционния заряд на събитието, и то е толкова централна тема във вътрешния ми свят, че се будя от следобеден сън и идеята да пиша блог-пост за това в блога ми, в който няма нормални блог-постове.
В някакъв смисъл до неотдавна аз бях най-не-стрейт-едж човека в цяла София, и не, не съм веган. Също така пуша ужасно много цигари. Мошвал съм най-отпред на поне 40 концерта на стрейт-едж банди пиян до синьо и често друсан с нелегални наркотици. Къркал съм си по улици и градинки с тениска на Minor Threat и съм бил боли-ме-кура за цялото противоречие, което едва ли е много смислено за някой, който органично се придържа към правотата на острието. Ебати колко тъпо звучи това на български.
За край оставих най-приятната част. Приятна като онези сурови браунита с червени разплескани плодчета отгоре и тръпчивия фреш от портокали.
Най-приятната част е приемането. Чувствах се приет и на място, макар и малко скован и дистанциран. Чувствах се ОК. Никой веган стрейт-едж не ми се скара, че излизам да пуша цигари през десет минути. Никой не ми попречи да си изкарам велико. Без много приказки.
Живеем в шибан остър свят, в който всеки акт на приемане безспорно е революционен акт. Живеем в шибан, остър и грапав свят, който е едно ужасно място за живеене, особено без упойка.
За щастие, мое лично щастие, и друг свят е възможен. До скоро!