Винаги съм се чудил защо, когато известни от преди на публиката музиканти се съберат в група, медиите веднага я определят за супер група!? Терминът така се е загнездил, че едва ли не, днес всеки музикален проект включващ музиканти от други формирования, дори да не са имали успехи преди, да се определят за супер група. Може би идеята е рекламна - гледайте ги тези супер изпълнители как са се събрали заедно за да правят супер музика, което е супер, и следователно имаме супер група.
Обаче историята ни показва, че с минимални изключения (например Козби, Стил, Наш и Юнг) в практически всички други случаи говорим за супер провал.
Хората, които са се събрали явно не са го направили с идеята да правят нещо ново, или интересна музика, или да съчетаят предимствата си и да изолират недостатъците си. По-скоро те сякаш са се събрали с идеята да изкешат сумаризираната стойност на някой етикет, например името си, предишните си проекти, любопитството, което ги следва и т.н.
И когато отидат на пазара, обикновено имат пазарен провал (да не давам десетки примери, всеки знае за Велвет Револвър, или за новият Queen и т.н.). Точно тогава става най-интересното - когато пазара оцени супер групата по-ниско, отколкото е сборното его на участниците, те не се опитват да анализират какво да подобрят. Напротив. Предпочитат да влязат в личностни конфликти - "аз ви дърпах напред, вие ме дърпахте назад", "тоя ми подля вода, и не ми позволи да се изявя"и т.н. и т.н.
Събереш ли на едно място много хора с его динамит, просто взривът е само въпрос на време.
Хората, които са се събрали явно не са го направили с идеята да правят нещо ново, или интересна музика, или да съчетаят предимствата си и да изолират недостатъците си. По-скоро те сякаш са се събрали с идеята да изкешат сумаризираната стойност на някой етикет, например името си, предишните си проекти, любопитството, което ги следва и т.н.
И когато отидат на пазара, обикновено имат пазарен провал (да не давам десетки примери, всеки знае за Велвет Револвър, или за новият Queen и т.н.). Точно тогава става най-интересното - когато пазара оцени супер групата по-ниско, отколкото е сборното его на участниците, те не се опитват да анализират какво да подобрят. Напротив. Предпочитат да влязат в личностни конфликти - "аз ви дърпах напред, вие ме дърпахте назад", "тоя ми подля вода, и не ми позволи да се изявя"и т.н. и т.н.
Събереш ли на едно място много хора с его динамит, просто взривът е само въпрос на време.
Та така и за супер групата на Реформаторският блок.