Какво е от особено значение за развитието не само на архитектурно бюро, но и на бизнес по принцип? С изключение на задължителното високо качество и още по-задължителните ниски цени? Партньорските взаимоотношения с тези, с които правите бизнес, разбира се. Или казано на по-архитектурен език - всеки архитект си мечтае инвеститорите и възложителите, с които е установил контакт, да са коректни, да са постоянни, както и взаимоотношенията с тях да са устойчиви, изградени на доверие, взаимна изгода и - когато се налага - взаимен компромис. За съжаление обаче такъв филм няма и това лесно може да бъде илюстрирано с някой напълно реален случай, като например този:
1. Архитектурно студио се занимава с интериорен дизайн и визуализации и е на пазара от няколко години. Установило е контакти с различни възложители, част от които - чуждестранни архитектурни студиа, които аутсорсват (любимата ми българска дума) обекти, за да получат добро качество на ниски цени.
2. В даден момент, един от редовните клиенти на студиото си поръчва моделиране, визуализации и техническа документация на няколко open-space помещения (да кажем дневна, вътрешно дворче, антре, кът кухня и кът хранене). Архитектурното студио е доволно (то е живо същество и да - може да е доволно), че му възлагат нова поръчка и след кратки договорки, се започва работа по обекта. Тъй като клиентът е редовен и отдавнашен, студиото приема за даденост, че е коректен и всичко ще мине гладко, като всеки друг път - с малко “взаимен” компромис и тук-там някой “подарък” (под подарък да се разбира - поискана допълнителна работа, за която не се заплаща). Това действие само по себе си не е опасно, опасно е само когато се практикува с нови клиенти, с които не е ясно как се работи и дали са коректни, но в случая със стария и редовен клиент всичко би трябвало да е наред.
3. Постфактум, когато всичко е уговорено и авансирано, се оказва, че на практика няма измислен интериорен дизайн, по който да се направи тримерния модел и визуализациите, а има само оцветен план с мебели под формата на правоъгълници и 2-3 разреза. Без разгъвки, без извадки, без описания на материали, артикули, големини, текстури и прочее задължителни елементи от интериора. Резултат: Сблъсък първи. Не че е искал клиентът да преметне студиото, просто си бил мислел, че това означава интериор. А пък студиото от своя страна предполагало, че щом клиентът е архитект, ще е 100% наясно, че това не е интериор, а само задание за интериор.
4. Студиото предлага да направи интериорния дизайн for free, като подарък към моделирането и визуализациите - в името на добрата съвместна работа. Нищо, че цената щеше да е х2. Клиентът се съгласява (странно, но факт). След което се извършва безплатната услуга и в момента, в който проектът стига на етап за коментар, клиентът прави второ включване, което е и причината за сблъсък втори: “Къде ми е гостната?” Каква гостна, пита студиото, на което се дава обяснението - онова помещение, което е оставено като бяло празно петно върху цветния чертеж, вътре няма дори обзавеждане под формата на правоъгълници, но което студиото трябваше да се досети, че всъщност е частот проекта. Нищо, че не е коментирано никога. Студиото този път малко трудно преглъща факта, че ще трябва да направи още един подарък, вместо да увеличи цената си х3. Ей така - в името на добрите нрави и в името на факта, че никога не може човек да е сигурен дали другите не са му обяснили добре или просто той не ги е разбрал правилно.
5. Студиото изготвя моделирането, визуализациите, техническата документация и ги предава на клиента. Включително във векторен вид. След което клиентът отново, с изненадващо движение, финтира студиото, като му казва, че няма да плати докато не направи толкова подробна документация, колко в “приложения файл”, който се изпраща, важно е да се отбележи, след предаване на техническата документация. И който файл представлява руски работен проект и няма нищо общо с изричната договорка за технически проект. Студиото вече е ядосано на себе си, тъй като се е предоверило на стария си редовен клиент и е предало проекта си във векторен вид без да изиска първо окончателното си плащане, което пък е довело до изключително неудовлетворителната ситуация, в която клиентът има, да кажем, 98% завършен проект и заплашва, че няма да заплати, ако не му бъде предадено 150% от последно уговореното. Просто защото се е самоубедил, а впоследствие “убеждава” и студиото, че е в правото си.
6. Студиото с неохота изпълнява исканията на клиента, за да си вземе парите, с които поне да покрие разходите около изготвянето на проект, който струва х3.
Защо се получава така ли? Отговорът е много прост - нещата изглеждат различно от двете страни на барикадата. Клиентът не се опитва просто да излъже, той наистина мисли, че е прав. Просто защото го е правил десетки и стотици пъти, толкова е свикнал с такъв тип пазарлък, че вече за него е ежедневие да се самоубеждава, че прецакването на другите не е прецакване, а е просто “минаване по тънката тарифа”, “сваляне на надути цени” или нещо от сорта. Единственият начин за щастлив край е ясното и точно описание на всяка една подробност отначало - на работата, която е включена в обхвата.. и на тази, която не е. Тогава и само тогава може да съществуват честни и устойчиви взаимоотношения. Свален ли е гардът, не може да се разчита на добронамереността на клиента, той няма да се поколебае да се възползва от проявената глупост. Разбира се, не трябва всички да бъдат слагани под общ знаменател - има и съвестни клиенти, които не биха действали по този начин, но въпросът е: наистина ли трябва да се разчита, че всеки клиентът (всеки път) ще е коректен или е по-добре просто да се действа предпазливо?
![interior-design]( "interior-design")
- Изображение: Cholakov-Gongalov Architects
