Споделяме с вас един прекрасен разказ за питбулчето Изи, осиновено от Ана Райчева от Богров преди година след като я прибрахме с изпаднала матка след кастрация в Сеславци от кв.Горна Баня.
Мили осиновители, ако искате да споделите със света колко прекрасно е вашето осиновено приятелче и какъв е животът с него – в радости и трудности, добре дошли сте да ни пишете и да ни пратите снимки на поща: office [at] arsofia.com.
Мили хора от Animal Rescue Sofia, от известно време се каня да ви напиша благодарствено писмо, в което да ви разкажа за Изи. Оказва се, обаче, много трудно да вкарам в текст всички размисли, които имам за това специално създание. Животът с Изидора Дънкан е щастлив живот. Поради своя весел и ентусиазиран характер, с Изи може да се ходи навсякъде, защото всичко й е интересно. Освен това, Изи има свойството (и желанието) да се сприятели с всеки човек, който види. На разходките ни Изи си води собствен социален живот, още на първия месец се появиха хора из градинките, които като я видят я викат по име и нещо си приказват с нея. И това няма нищо общо с мен. Когато сме навън и й се скарам, хората ме гледат все едно съм някакъв изверг, който не заслужава да има такова прекрасно същество вкъщи. Не че Изи е послушна, не че не се бута, не че не скача, не че Изи не се дърпа по питбулски… А да, забравих да спомена, че Изидора е страшен питбул.
Та случките на нашите разходки са постоянни – Изи ще се блъсне в някой докато гони катерица, обаче човекът ще ми се извини засрамено, защото всъщност той се бил блъснал в нея, Изи ще накаля бялата тениска на някой, който ще я гали дълго след това и умилено ще каже “Ех, душице как каляш белите тениски на хората”, мутровидните момчета около денонощния започват да й писукат “Слънчице” и разни почти нечленоразделни думи, лелите й говорят на “пиленце” и дълго се лигавят. С други думи, интересно е човек да наблюдава социалния живот на Изидора Дънкан. Фен-клубът й е огромен и всеки ден се появяват нови членове.
Също така Изи е най-пацифистичното куче, което познавам. Адски мрази агресията и драсва бързо ако някое куче иска да й направи нещо.
Когато не сме навън, Изи най-обича да спи на своя чувал в най-различни странни пози:
От време на време се събужда и се опитва да измисли различни игри, с които да ме зариби. Прави много изразителни демонстрации на това колко е весело да си подхвърляш във въздуха въжето и как е още по-хубаво ако си го дърпаме. Не? Ами тази топка? Я виж как яко се тупка и търкаля! Ахаа, знаех си че ще ти хареса! А сега се опитай да ме догониш и да я вземеш!
Трудно ми е да съм строгия възпитател на Изи. Първо, Изи ме работи със своите погледи и физиономии. По питбулски тя има твърде изразително лице – има си бузи, скули, вежди, бръчка си челото, смешните уши, а по човешки има много бяло в очите. Второ, нещата които върши са толкова интересни за наблюдение, че реално хич не ми идва да й се карам. Ето, например, да вземем белите, които прави (преди да я взема се подготвях за дълга борба с мащабите на белите, които някой с толкова голяма уста може да направи):
Та така, мили приятели. Благодаря ви, че ни запознахте!
Анна
