Целта на ACTA изглежда благородна - да се защити собствеността върху авторските права. Наистина, всеки притежател на авторско право сам трябва да си прецени дали да го разпространява безплатно или платено. Правителството и политиците обаче използат наличието на проблем, за да реализират друга цел - да повишат своята власт чрез намеса в частни търговски взаимоотношения. Очакваният краен резултат: АСТА няма да постигне благородната си цел да защити авторските права, но държавата ще постигне скритата си цел да има повече контрол върху интернет и живота на хората.
Целта на лихвените регулации също на пръв поглед е благородна - лихвите по кредитите да паднат. Защото ниските лихви стимулират потреблението и инвестициите, което ускорява икономическия растеж. Правителството и политиците обаче отново имат своята скрита цел - да спечелят любовта на избирателите като навлязат в частни търговски взаимоотношения и защитят "беззащитните хора" от "алчните банкери". Очакваният резултат: лихвите не само няма да паднат, но всъщност има риск да се качат, което ще стимулира още повече регулации; а конкретни политици ще се окичат с ореола на защитници на народа, освобождавайки го от правото да избира свободно (точно както социализмът разбира свободата).
И в двата случая благородната цел не е постигната, но е ограничена свободата ни да избираме. И двете решения ни превръщат в роби на държавата. А и двете цели имат своите пазарни решения. Ключовата дума е конкуренция. Свободната конкуренция ще предложи алтернатива на пиратството и ще свали лихвите. Това всъщност вече се случва - бизнесът постепенно намира решения на проблема с авторските права (като iTunes), а конкуренцията сваля лихвите в България от три години насам и по някои кредити те дори са под нивата от преди кризата.
Правителството и политиците също трябва да направят нещо. Вместо полицейщина и евтин популизъм да предложат стабилност и свободна конкурентна среда.
Илюстрация: foxumon, sxc.hu
