Продължаваме с обиколката на Цветан из иранския град Исфахан. Започнахме с храма на Заратустра, после разгледахме Петъчната джамия, а днес сме в най-големият от иранските кервансараи, днес – луксозен хотел 

Приятно четене:

Исфахан, Иран

част трета

Кервансараят – най-големият в света

Но да излезем на открито и тръгнем към най-високото минаре в Исфахан – на джамията Али (Masjed – e – ‘Ali). Но уви –  катинарът на портата (вляво) вече беше увиснал.

Селджукският султан Санджар (1118 – 1157г. ), който наследява баща си – отровения Малик шах, е издигнал това кирпичено минаре на височина 49м посветено на имама Али.

Минарето е стълба между небето и земята. То е фар на Бога за изгубените в пустинята, който събужда заспалите души и им посочва посоката.

На 11години малкият принц Санджар се разболял от шарка. Омар Хаям бил извикан да го прегледа като придворен лекар. Тогава Хаям се изказал, че принцът е много хилав и трудно ще оцелее. Това дълбоко се запечатало в паметта на бъдещия султан Санджар, който веднага уволнил Омар след възкачването си на престола. Хаям се завърнал в родния си град Нишапур, където до последния си час като суфи е писал философски трактати и рубаи.

Когато отзвъни последният ми час,

когато като стон замлъкне моят глас,

от мойта пепел да изваят чаша –

напълнена докрай – ще оживея аз!

Това е стенопис за първият шиитски имам Али от джамията Iman Zahdah Chah Zaid в Исфахан. Тежко раненият Али (Ali Ibn ‘Abi Talib, 4– ти халиф (602– 661), братовчед и зет на Мохамед е с ореол на шиитски светец. В решителната битка сунитите нанизали на копията и мечовете си страници от Корана и шиитите не посмели да се извършат светотатство, като им окажат съпротива. Лицето на пророка прозира тъжно зад воала. Подобен експресивен, свободен от догмите начин на изображение на пророка е характерен за ислямското изкуство на Иран. Дори е валиден и за съвременната иранска мода, когато задължителната русари (забрадка) покрива само част от косата на жените.

През този мрачен средновековен кирпичен тунел се измъкваме навън на зеления булевард.

Тук съсредоточени в работата си младежите брулят черницата и събират бубонки в разпънатата бохча. Ако сънувате, че берете или ядете черници, ще се оправдавате. Ако сънувате бели бубонки, тогава ще ви простят провинението. Е, белите бубонки бяха много вкусни

Време е да сръбнем едно кафе като Хаджи Баба в

най-големия в света кервансарай

Недалеч от пазара е построен от шах Абас Велики този двуетажен дворец за керваните. Тук можеш да паркираш камилите, да разтовариш багажа си и пеш – кеш (подаръците), да си положиш своя матрак или килим и да се измиеш и изкъпеш безплатно. Храниш се за своя сметка и можеш да ползваш съдовете в кухнята безплатно. Тази стара концепция за безопасни места за нощуване на пътешественика е жива и до днес в Couchsurfing.

Кервансараят на шах Абас Велики в Исфахан. Той изградил система от 999кервансарая в Персия, като всеки кервансарай е на 30 – 50км от следващия или на един ден преход с камили.

 Тюркоазена хармония и златното сечение са запазени в реставрирания кервансарай „Hotel Abassi”.

Пищни персийски орнаменти посрещат гостите на втория етаж, където са апартаментите на хотела.

Днес двойната стая със закуска е 202лева на вечер.

В Персия майстори на

изпичането на кафените зърна

били дервишите от мистичната секта суфи. Напитката им помагала да останат будни по време на нощния им ритуал dhikr. Те проповядвали в кафенетата и рекламирали „qahwa” като „виното на исляма” или „ангелско кафе”, защото било сервирано първо на задрямалия Мохамед от архангел Гавраил (Габриел).

Иранският чай с шафран е сварен в големия самовар.

Синьото небе се оглежда в шадравана.

Просторният вътрешен двор днес е ресторант – градина.

Кафето, чая и лимонадата на чардака са за нас от шаха

За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп!

Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.

И тежките вериги на твоят глупав разум,

затворник временен, снеми от своя гръб!

Персийската нощ се спуска нежно с аромата на димящото наргиле.

Кервансараят изглежда отвън като луксозен хотел, който можеш спокойно да отминеш.

Превъртат ни годините на шиш:

повеселиш се миг и… трябва да вървиш

към края, затова, приятелю, ни дума –

дай виното и пак в очите й се виж!

Моят приятел М. от Швейцария бе запленен от персийските красавици.

Опиянен и млад, пред поглед мил, възвишен,

под ласки на ръце върви по път всевишен!

Със кана подир кана велик или пък нищ,

пожара си гаси дори шейсетгодишен.

инж. Цветан Димитров, 28февруарий, 1954 – 2014

Цитирани са:

„Рубайят” на Омар Хаям в превод на Йордан Милев – http://slavuncho. blogspot. com/p/blog – page_01. html

„Приключенията на Хаджи Баба от Исфахан”от Джеймс Морие

„The Mysterious North Dome” by Fahad – http://aliqapoo. com/2008/11/01/the – mysterious – north – dome – of – esfahan%E2%80%99s – great – mosque/

„Comparison of Iranian Mosques Architecture in Three Dynasties” by Mohammad Jooshesh, Negar Kolahi – http://article. sapub. org/10. 5923. j. arch. 20120206. 02. html

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани със Иран – на картата:

Иран

Още пътеписи от близки места:

1. Исфахан, Иран (2): Петъчната джамия
2. Исфахан, Иран (1): Храмът на Заратустра и Танцуващите минарета
3. През Иран с Опел (7): Исфахан
4. През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада
5. Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (1): Поетът Хафез
6. Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз
7. Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади
8. През Иран с Опел (13): Чока Занбил и Суса
9. През Иран с Опел (6): Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз
10. През Иран с Опел (8): Мейбод, пустините, Чак-Чак и Харанак
11. През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз
12. През Иран с Опел (12): Персийски залив – от Бандар Абас до Бушер и Бандар-е Машахр