Един много мил и измъчен рошльо се лекуваше в клетчица в едно прашно ъгълче на изкорубената за ремонт сграда на клиниката през последния месец. Той беше толкова незабележим, добричък и смотан, че сигурно дори да сте дошли – не сте го видели, той е скромен човек.
Кръстихме го Нандо II – понеже е клонинг – и по душа и по външен вид – на един юнак, Нандо, когото спасявахме, лекувахме и задомихме много щастливо при добрата Дори преди цели 4 години. Орисахме го с късмет обаче! Както и първия, така и вторият Нандунчик намери наистина чудесно семейство – осинови го Силвия Желева, майка на две дечица, които няма да остават Нандушко непогален и ненагушкан, това е вече сигурно! На добър час, миличък!!!