Име/псевдоним Рая
Възраст 27
Възраст 27
Образование, призвание, професия или занимание Икономист по образование, артист душевно и творец в свободното време. Професия...скука – счетоводител.
Заминаването 2007 по програма Еразъм, за да видя и другата страна на обучението – в чужбина, да се запозная с различни хора и да вкуся от културата им.Естествено и да остана ако е възможно.
Нещата, които ме очароваха Очарова ме всичко! Силна дума, но наистина всичко. Харесвах обстановката около мен, природата, храната, хората. Доста от приятелите, които в последствие направих ми казаха, че до последно са мислели,че съм португалка :-) Толкова съм приличала на тях. Може би и затова го чувствам като втори дом.Обожавам добрината на португалците и готовноста да поканят в дома си непознат, да му показват красотите на страната си и да му помагат в срещнати трудности. Имах си любимо място – градинката, през която минавах преди университета.В нея пауните се разхождаха необезпокоявани от никой и показваха прелестта си. Естествено, че често сядахме в кафенето там, за да пием страхотно португалско кафе под шума на фонтаните, в които си плуваха патета. Харесва ми архитектурата и как са успели да съхранят всичко, което говори за историята им. Стари замъци, църкви и безброй улички, покрити с керамични плочки, изрисувани като за изложба. А за храната какво да кажа - известни са със сладките си неща, хлябът е уникален, рибата превъзходна, а мирисът на печени кестени е нещо, което не мога да забравя.
Нещата, които не ми харесахa Трудно е дори да си спомня имало ли е нещо такова. Жегата. Да, дори и не използвам думата горещина, защото толкова топло не ми е било. В най-силните летни дни се налагаше, за да издържа, да си мокря косата през час...Влизаш в банята колкото да се разхладиш просто защото в общежитието нямаше климатик.
Нещата, с които не успях да свикнa Да съм далеч от близките.
Трудностите Трудности имах с езика. Труден си е, особено за някой, който е учил само английски и руски. И все пак към края на престоя си успявах да се разбера с повечето португалоговорящи на техния език.
Какво/кой ми липсваше най-много Брат ми най-вече, защото рядко успявах да се чуя с него. Родителите ми и приятелите – липсваха ми необременяващите разговори с тях.
Причината и поводът да се върна Свърши семестъра, взех си изпитите, а и междувременно получих зелена карта за Америка, която мислех да използвам. Причината да не замина за Америка пък...близките. Без тях не мога!!!
Как реагираха близките/околните, коментарите Те се радваха, пак щяхме да бъдем заедно. Някои се чудеха защо не намеря начин да остана. Но аз не исках – точно заради близките. А други мислеха, че ще замина за Америка и не бяха толкова разочаровани. Е, след известно време и за това ги разочаровах, защото не заминах.
Как се чувствам сега, кое ми липсва Липсва ми Португалия.Там си бях в другото вкъщи. Красиво е, най-вече така го чувствам. А тази красота ми липсва. Тук рядко се поддържат паркове и градинки по същия начин. Да бъдеш щастлив заради красотата, която те заобикаля – това ми липсва. Чувствам се добре – близките затова са такива, за да те приемат с какъвто и път да избереш. Важното е да се обичаме!
Там или тук?Труден въпрос – и там, и тук. Ако можех да пътувам често, със сигурност щеше да е тук и единствено да пътувам до там на почивка или да се видя с приятелите. Ако имам възможност да взема всички важни за мен хора където искам да отида, щеше да е там, но сами разбирате, че това не е възможно. Единствения отговор винаги е бил ТУК!
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук
*Ако имате подобна история и искате да я разкажете, пишете ми на mymartinia@gmail.com. Въпросите: тук