Уважаеми приятели на кучетата,
обръщаме се към вас с голяма молба от името на 21 бебенца без дом. Всички те, без изключения, са родени из дворовете на наши съграждани, а впоследствие са били изхвърлени на произвола – да гинат от глад, коли и болести по улиците на София.
Дотук на мъниците им провървя – те намериха подслон, грижа и обич във „Фермата“, преживяха болестите и най-опасното за тях време преди да бъдат напълно ваксинирани, привикнаха към полевите условия и от малки уплашени топчици тъга се превърнаха във весели, умни, жизнерадостни кутренца с огромна обич за хората и надежди за светло бъдеще.
А светлото бъдеще не си затвори очите за тях – наши съвестни колеги в Холандия намериха варианти за постоянни и приемни домове за всяко едно от тях. Всеки в тази шарена група има шанса от нежелано българче да се превърне в обично холандче. Стига обаче ние да успеем да намерим парите, нужни, за да ги пратим по живо по здраво в тяхната нова родина. Пари, които понастоящем – нямаме.
Ето ги и тях. Разгледайте ги добре, мили приятели. И ви молим – представете си ги как ще изглеждат, когато порастат само още мъничко – буквално 2-3 месеца, и ще разберете защо се обръщаме към вас с този отчаян апел:
Да си го кажем направо – останат ли още в България тези съкровища ще изгубят безвъзвратно своя шанс за щастие и ще се влеят в голямата група нежелани отраснали „помиярчета“ на нашия приют. Ще растат в клетка, ще бъдат самотни и скучаещи, ще сънуват едни и същи безплодни сънища за обичливи семейства.
Не казваме тези тежки думи ей-тъй, а от горчив опит: както всяко лято, и това – даренията за приюта се свиват до под санитарния минимум – борим се за оцеляване и очакваме с тих ужас най-убийствения месец – август. В Богров вече преживяхме 3 гладни лета, през които запушвахме дупките с малкото, което успявахме да съберем, оставяйки жизнено-важните транспорти към чужбина „за когато има възможност“.
И всяко от тези лета най-тежката цена плащаха именно нашите дребосъчета – кафяво-черните мъници, които имат шанс само и единствено докато са мънички и сладки. Станат ли на 4-5 месеца от графа „търсени бебета“, те преминават в отчайващото „подрастващи с цвят бездомен“, а след това и в „порастнали невидими кучета“. Защото те стават нежелани не само у нас, но и в чужбина. Търсенето на домове за тях става почти невъзможно и множеството прекрасни по характер, но неугледни на външен вид кучета при нас го доказват с отчайваща сила.
Тази година пред Animal Rescue Sofia стои огромно изпитание. След като с огромни усилия и мобилизация с вас успяхме да купим за кучетата на София тяхното място под слънцето, сега сме изправени пред Ремонта. Няма да ви товарим с думи за това колко трудно намираме средства, с които да го правим – веднъж постигнали огромната цел ние изгубихме моралното право да искаме още помощ, за да превърнем това място в уютния дом на бездомните животни. Знаем, че всеки даде всичко, което можа… Средства търсим чрез организации, чрез близки хора, които ни вярват и знаят, че всяка стотинка отива за животните, но е трудно, повече от трудно.
Всичко, което имахме, всичко, което можехме да дадем или продадем и да вложим в ремонта – го вложихме. В момента работата е замразена и не спираме да се блъскаме в безброй стени, с надеждата, че твърдите ни глави са по-твърди от препятствията и рано или късно ще пробием. Така, както винаги досега сме успявали, колкото и трудно да е било.
По принцип ние не би трябвало да приемаме животинки в настоящето ни положение – би трябвало да отказваме случай след случай с думите „не можем, няма пари, няма условия, няма как да ви помогнем“. На практика обаче е друго. Дали сме несериозни, авантюристи, мекушави сърца, отчаяни мечтатели или просто луди кучкари – решете вие, ние не можем да кажем. Ние сме там, където сме, защото от създаването си до днес АРСофия е следвала само един принцип „ние ще сме там, където са и кучетата“. Така мислим – така правим. Не отказахме помощ и на тези 21 бебешора. А сега стоим пред страшното решение – да оставим без бъдеще малката им шарена група от мечти и копнежи в козинка, защото пари чисто и просто – няма.
Цената на един транспорт до Холандия е 1200Е. След като разплатихме ремонта до тук и го спряхме, след като осигурихме храната, лекарствата и грижите за приюта и този месец, сме в такъв минус, че повече не е възможно да го разтягаме. От приятели на едно от кучилата успяхме да измолим 350Е. Още 850 обаче чисто и просто ги няма. Да, това са много пари – по 40Е на бебе. Пресметнато с хилядите километри, които трябва да изминат мъниците обаче това не е голяма цена – частните транспортни фирми вземат не по-малко от 150Е за тази дестинация, за въздушен транспорт вече да не говорим.
Казано иначе – по 80 лева на калпак струва бъдещето на тези 21 мили хлапета. Ние не можем да им го осигурим, макар да знаем, че всяко от тях ще „погълне“ тези 80 лева само в близките 3 месеца, просто ги нямаме. Молим ви за помощ – макар и трудно, не невъзможно да съберем тази сума и да пратим бебоците на път към техните осиновители.
Помогнете, добри хора, помогнете им ако можете и с колкото можете – приятелите на кучетата сме много и ако всеки даде от себе си по малко – ще има обич и щастие за още 21 невинни души. В противен случай ще трябва да ги оставим тук, с мъгляво бъдеще, обградено с решетки и неяснота.
Ако имате възможност да помогнете с малко на дребосъчетата, молим, КЛИКНЕТЕ ТУК– имате възможност да преведете по банка, чрез ePay или PayPal.
Можете да помогнете с 1лв дарение за приюта и чрез СМС като напишете DMS DOG на кратък номер 17 777 (ДДС не се начислява)
От името на дребосъчетата, които няма да имат друг шанс – благодарим от сърце на хората, които ще откликнат!