Долното е личен зов на Калин Ненов. Ако други участници в Човешката библиотека го подкрепят, те ще се заявят в коментарите.
Тоя призив ми е наистина важен и искам да стигне до колкото се може повече читатели. Умни, мислещи хора. За да не изпусна по-забързаните сред вас, ще започна със сбит преразказ:
Купувайте книги от:
- авторите
- издателите
- или книжарници, за които сте сигурни, че ценят труда на хората, които създават книгите.
Не купувайте книги от книжарници, които крадат от труда на останалите. По-долу има списък.
Следва подробната версия:
Една от мисиите на Човешката библиотека от самото ѝ начало е да осигурява достойни условия за всички участници в създаването на една книга: авторите, редакторите, коректорите, художниците, оформителите…
Днес, в имейлите помежду ни, стана дума, че наши приятели са получили наградни ваучери за книги от книжарници „Хеликон“. И че – искат, не искат – трябва да си ги вземат оттам.
Книжарници „Хеликон“ са известни с:
– алчността си: те взимат за себе си най-висок търговски процент от всички книжарници, започвайки от 40% от коричната цена, понякога стигайки и над 50.
Представяте ли си какво означава половината от парите ви за една книга да остават в търговеца? Още 15 до 25% отиват за печатницата. Колко остава за всички други участници – автори, редактори, коректори, художници, оформители, издатели?
Какво качество можем да очакваме от тяхната работа в такъв случай?
– мудността си: бавят плащанията към издателите за продадените книги. Доста. Което граничи с кражба.
В българското книгоразпространение в момента почти навсякъде е наложен принципът на консигнацията. Тоест: оставяш книгите си в книжарницата. Тя ти плаща за тях едва след като ги продаде. Тоест: почти всяка българска книжарница работи със „заеми“ – тя продава продукти, които тепърва ще плаща.
Когато една книжарница дори не си плаща редовно „заемите“, тя все едно краде.
(Книжарници „Пингвините“ завлякоха българските издателства с 1,6 милиона лева, а собствените си служители и хазяи – с още над 3 милиона, когато фалираха през 2012-а. Точно защото някои от шефовете им пропиляха парите от „заемите“ – това, което дължаха на издателствата от вече продадени книги. Самите ние загубихме към 1000 лева – една пета от парите, с които движим цялата си книгоиздателска дейност.
Сега част от същите тия шефове направиха книжарници Bookpo!nt.
А в каталога на Bookpo!nt може да откриете наши книги. Въпреки че никой никога не ни е търсил да сключи с нас договор. Даже не са ни предупредили, че са взели тези книги.
Разбирате ли защо толкова често повтарям думата „кражба“?)
– грубиянщината си: всеки път, когато отидеш да взимаш плащане от „Хеликон“, карат те да се чувстваш сякаш си нагъл навлек – а не човек, на когото дължат пари.
(Още един пример тук: книжарници „Нанси“. Държат наши книги за няколкостотин лева. Преди известно време им се наложило да се прехвърлят от един склад в друг. В процеса загубили част от книгите ни. Не са ни предупредили нищо. Когато разбрахме какво е станало, собственичката ми заяви: „Тези книги няма да ви ги плащам. Да сте ни потърсили по-рано за тях.“
Прибавете към „кражба“ и „гавра с достойнството“. В нашата област, където парите и без това не са много, достойнството обикновено е по-ценното. А гаврата с него убива всякакво желание да се занимаваш повече. С тия… кретени.)
… Така. Какво да направим обаче с тия наградни ваучери? Да оставим децата без награда ли?
Аз тръгвам от другия край на въпроса: А редно ли е да учим децата си да крадат?
~
Дотук бях с риториката, сега – към прагматиката.
1. Избягвайте некоректни книжарници. Освен изброените – „Хеликон“, Bookpo!nt, „Нанси“ – от собствен опит сме се научили да избягваме:
– „Гринуич“: един от управителите ѝ е бивш управител на „Пингвините“. Същите, които откраднаха близо 5 милиона. Друг неин управител е Йордан Антов, шефът на „Бард“.
– книжарница „Бард“: с Йордан Антов сме имали конкретни проблеми още в началото на 90-те. Лично аз имам и принципни проблеми с начините, по които издателството му се отнася към преводачи, автори и редактори – с ниските си заплащания и непосилните срокове за работа, „Бард“ има огромен принос за лошото качество на художествените преводи през последните двайсетина години. Оттам – не искаме да имаме нищо общо с книжарницата им.
Вие имате ли да добавите някоя?
2. Обикновено може да си поръчате желаните книги направо от сайта на издателството. Ще пристигнат право при вас, понякога – даже по-евтино. Важното е, че знаете къде (и кога) отиват парите ви.
Ако книгата е самиздат или на по-малко издателство, което няма онлайн присъствие – опитайте да намерите автора. Ако се затруднявате – поискайте помощ от четящите си приятели. Или от нас. Една от мисиите на Човешката библиотека е да гради мостове. Ще се радваме да ви свържем. 
3. Подкрепяйте книжарниците, които подкрепят всички останали в книгосбъдването – държат се с тях като със съмишленици и партньори.
Два такива примера в София, пак проверени лично от нас, са:
И двете книжарници правят чудеса от храброст, за да помогнат на българските автори да стигнат до читателите. И си познават книгите. Ако още не сте си говорили с продавачите там – заприказвайте ги. Това са книжари. Аз всеки път научавам нещо.
Вие кои други бихте ни препоръчали?
… А в случая с наградните ваучери – другия път говорете с организаторите на конкурса, които са избрали такава награда. Обяснете им какво знаете за съответната книжарница и защо не желаете книги от нея. Помолете ги да ви дадат друга награда. Или да си изберат други партньори по принцип. Ако не реагират – не участвайте вече в този конкурс. Конкурси има колкото ви душа иска.
И – може би най-важното – открийте как да разкажете тези неща на децата си. Тая следваща вълна читатели и човеци, заради която, в крайна сметка, продължаваме да създаваме книги.
Те също са умни и мислещи хора. Ще разберат.