Вероятно няма да сгреша, ако кажа, че бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов въведе в активно обращение една нова синтактична конструкция, с която обича да усложнява изреченията си:
Това, което наблюдаваме като резултати в последните избори и това, което имаме като перспектива и електорална подкрепа, аз не изключвам възможността ГЕРБ да получи пълно мнозинство в един следващ парламент.
Извинявам се за това, което имаме днес като политика, но това е единственото, което можехме да направим четири години, но България се нуждаеше от финансова стабилност, за да получава европейски средства.
Не, той не е родоначалникът на конструкцията. Google е услужлив и предлага резултати от по-далечни години и с друго авторство. Но мисля, че Цветанов я популяризира, и тя се поде от не един и двама политици и интерпретатори на политическите събития (и не само):
Това, което правим като държава, за да не се отрази поскъпването на фуража върху цената на месото, е да се опитаме… (Мирослав Найденов)
Това, което имаме като гласове по градове, показва, че Реформаторският блок е нова политическа формация. (Радан Кънев)
… това, което имам като преки наблюдения, са натискът и арогантността, за които знаем от последните 4 години. (Кънчо Стойчев)
… от това, което получих като информация как е действал кризисният щаб, какво е направено, минута по минута, искам да ви кажа… (Цветлин Йовчев)
Тази конструкция доста ме дразни, защото ми изглежда като изкуствено усложняване на фразата, целящо да ѝ придаде витиеватост и някаква неопределеност, от която, трябва да признаем, посочените по-горе хора честичко се нуждаят. Жалкото е, че вече се превръща в клиширан израз и се употребява и от личности, чиито изразни способности не поставям под съмнение – със съвсем малко усилие биха могли да намерят синонимна конструкция.
Въпрос към англоговорещите: възможно ли е първоначалната поява на това, което имаме катода е повлияна от английски модел?
