The Treatment е стабилен трилър по текст на ужасно талантливата, поне колкото Ю Несбьо Мо Хайдер. Работата наистина е много дебела и възможно най-трудна за преглъщане. Темата е болна и както местоположението на множество разкрити случаи на педофилия показва, реалистично белгийска.
На всеки свой рожден ден, детектив Ник Кофмайер получава садистично припомняне за стореното преди двайсет години от педофил, основен заподозрян по отвличането на брата на Ник, но и почти толкова бързо освободен. Психо-терорът съвпада с разкрит случай на ритуално малтретирано, изоставено в клоните на високо дърво дете. Родителите сами са жертви и свидетели на трагедията. Естествено ченгето установява връзка с личната си драма и разследва двупосочно. Но нито предотвратява ново посегателство от похитителя, нито разбира изцяло истината за брат, който през цялото време диша току под носа му.
Лечениетоповдига завесата над извратените порядки на престъпна, недокосната от закона схема, в която една след друга чезнат множество съдби; запознава те и с един маниакално развит план за так.нар. лечение… Разминаването с хепиенда е логично, а историята с изчезналия брат е много близка с тази на героя на Пол Дано в ThePrisoners. В един коментар видях, че спрямо Лечението,“Седем” на Финчър бил сапунка. Това е преувеличено, но е вярно, че съвременният контекст и липсата на разпознаваеми звезди силно концентрират в действието.
Добре адаптиран скрипт от Carl Joosи отличен резултат за дебютанта в игралното кино Hans Herbots. Слагам го наравно с Das letzte Schweigen (2010).