Понякога съм тъжна без причина. Дръг път, по същия повод, съм весела.
Зле съм с ориентацията.
Изнервям се няколко дни преди цикъл, а в критичните дни съм кисела и дръпната.
Хапя си устните, когато съм притеснена.
Искам около мен винаги да е подредено, но не винаги ми се подрежда и чисти.
Знам, че прасковено и карамелено са и цветове, не само вкусове.
Не мога да изляза от вкъщи, без да съм се видяла за последно в огледалото.
Ходя на маникюр не защото не мога да се лакирам сама, а защото така ми харесва.
Понякога не ми се прави секс, друг път наистина ме боли глава.
„Защото аз така казвам!” може да е довод. Поне за мен.
Оглеждам се във витрините на магазините и огледалата на асансьора.
Нося много непотребни неща в дамската си чанта.
Обожавам шоколад.
Мога да разглеждам козметика, домакински пособия и мебели с часове и пак нищо да не купя.
Понякога обаче купувам абсолютно излишни неща.
Човъркам си из храната, бутам лука от салатата и изрязвам мазното от пържолата.
Пищя, когато видя паяк, змия или умрял плъх.
Мога да сметна дали ще ми стигнат парите до края на месеца, ако си купя и тези обувки, но понякога сметките ми излизат криви.
Умилявам се, когато видя малки деца, малки кученца, малки котенца…
Когато се събуждам, съм рошава и миглите ми не са дълги и гъсти.
Плача на филми.
Бия се като момиче – скубя, ритам, хапя. Защото СЪМ момиче.
Мога да пия домашна ракия в пластмасова чаша, мога и "Манхатън"от кристал в Ню Йорк.
Аз съм жена. Ако ме харесваш, харесвай ме такава, каквато съм!
Това написах преди време за LadyZone.bg. Реших да експериментирам и да го продължа днес. Да открия или не десетте разлики.
Имам дете. Детето ми има мен.
Коремът ми не е плосък, но и мозъкът ми не е.
Чопля си кожичките на ноктите, а бих искала да си чопля градинка на село.
Понякога седя прегърбена.
Открито съм кърмила на открито.
Имам 3 епилатора, а най-често си бръсна краката.
Първата ми мисъл сутрин е "Следобед ще поспя". Следобедите прекарвам пред компютъра.
Трупам мръсните съдове в мивката и ги местя в миялната чак когато чашите започнат да се срутват.
Мога повече от година да не пия кафе и повече от месец да ям сурова храна.
Чистя подовете с прахосмукачка, парочистачка и моп. Разпилените силикончета от котешката тоалетна и вихрените косми на Блеки не ме впечатляват.
Вземам дрехи за морето, които изобщо не обличам. Но без тях не тръгвам.
Не че светът ми е памперси, готвене и пазене да не си удари главата в пода. Просто съм овладяла нови територии.
Никога не съм живяла по-интересен живот от този, който живея в момента!