Първата ми среща със сорта карменер беше преди година и трябва да призная, че протече без никаква химия. Карменерът на чилийската изба Ел Дескансо, разположена в Курико Вали, местност известна като „виненото сърце на Чили”, ми се стори меко казано странен. Реших, че проблемът е в конкретната марка и изба. За съжаление обаче втората ми среща с този сорт също не протече добре.
![]()
![]()
Отпивайки от карменера на Чилкас, един от големите чилийски производители от Мауле Вали (на около 260 км южно от Сантяго), в компанията на чилийската вкусотия пастел де чокло ( Гладната акула ще разкаже за нея съвсем скоро), се чувствах като на идеално аранжирана среща. В която обаче липсваше привличането...
Много исках нещата помежду ни да потръгнат. Карменерът е снажен и стабилен, мъничко груб, но в същото време топъл. Екзотичен и изненадващ, дори леко тайнствен. Истински южноамерикански мачо. Ако обаче не си падаш по мачовци, си като в небрано лозе...
Описанията на вино не са най-силната ми страна, така че дори не мога да конкретизирам какво точно не ми допадна. Описват го като сорт с водещи аромати на пикантни подправки (пипер, дафинов лист, кафе, шоколад), черни плодове и тонове на опушено и печено месо. Обикновено отлежава месеци в дъбови бъчви, което му придава и характерните на дъб тонове, малко винилия и тютюн. Танините са осезаеми, но не толкова натрапчиви като на мерлото например. Дотук нищо необичайно.
И въпреки това карменерът е различен от всичко, което съм опитвала. Акулата твърди, че усеща петролени тонове, които много й допадат. Аз от моя страна намирам нещо наподобяващо машинно масло, но дори не знам това ли е проблемът или по-скоро изобилните аромати на подправки. Не си падам твърде много по подправките. Както и да е. Просто трябва да опитате и сами да разберете, дали това крайно непопулярно в България вино ще ви допадне или не.
То всъщност има интересна история. За родина на карменера се сочи Бордо, Франция. Смята се, че той братовчед на мерлото, който обаче не успява да блесне сред всички други френски класики. В последнтие десетилетия във Франция и Италия има сравнително малко насаждения от керменер, който се използва в купажи и никога самостоятелно. Това че във Франция не му се е получило, не означава, че карменерът е слабак.
През втората половина 19. век филоксерата почти унищожава винената индустрия в глобален мащаб. Насажденията в Чили също са опустошени и производителите са принудени да внесат нови растения от Европа. Така тихомълком в доставките на мерло от Франция пристигнал и карменерът. Не нарочно, разбира се, просто двата сорта изключително си приличат на външен вид. Толкова, че чилийците сами не разбрали чак до 1994 г., че голяма част от насажденията им с мерло всъщност са карменер.
Дотогава просто смятали, че на чилийска почва мерлото има по-различен вкус. Мерлото узрява с около три седмици по-рано от карменера и когато ги прибират заедно, именно недозрелия карменер дава на чилийското „мерло” зелени тонове – на трева и зелен пипер, както и по-меки танини. След като разбират за какво става дума обаче, чилийските енолози започват да селектират сорта с огромна настървеност, за да го превърнат в чилийската гордост и запазена марка.
А това, че този сорт не е моят сорт, съвсем не означава, че не мога да оценя чудесното качество, което Чилкас примерно предлага срещу цена от около 12 лв. Карменерът не е много разпространен в супермаркетите и е по-вероятно да го намерите в по-специализираните винени магазини, макар че дори в хипермаркета все ще попаднете на някоя и друга бутилка, например Коно Сур или Гато Неро. За по-усърдните, оглеждайте се за карменерите на Castillo de Molina, Lapostolle, Concha y Toro, Santa Helena - все изби, за които нямам никакви съмнения, че предлагат много добри неща. И...да, готова съм да му дам и трети шанс.
