След като написах първата си статия срещу ACTA, обсъдих подробно рисковете от маргинализиране на мненията по споразумението. Тезата ми беше, че крайните изказвания вредят повече на една такава кауза, отколкото да й помагат. Що се отнася до споразумението, това са мненията, че то ще ни прати директно в някаква анти-утопия, докато в действителност, ACTA по-скоро е стъпало в тази насока.
Този тип крайни позиции зачеркват всякакви положителни аспекти. Вярно е, че в този си вид ACTA определено не може да бъде приет и „корекциите„, които министри и депутати ни обещават, далеч няма да са достатъчни дори да бяха възможни. Важно е обаче да има интрумент за борба срещу фалшивите лекарства, например. Забележете, че тук не говоря за generic лекарствата, а за онези пълни с тебешир, оцветители и витамин C, които заливат пазара в Азия, Южна Америка, а вече и Европа. От такива медикаменти и хранителни добавки се печели страшно много за сметка на здравето на хората. Затова основната цел заложена в ACTA е важна и това не трябва да се забравя.
Проблемът с това и ред предишни споразумения е, че биват „отвлечени“ от лобистки групи, които умело вмъкват мрежу редовете собствени текстове. Така важни и полезни мерки стават заложници на големи корпорации. Видяхме това в почти секретното договаряне на ACTA и винаги трябва да го посочваме. Вина в тази игра на интереси обаче носи и общественото недоволство точно заради крайността на тезите. Една такава теза забелязах днес – че всеки закон включващ спиране на сайт, цели цензура и терор върху свободата на словото.
Аз много уважавам сайта Бивол и им свалям шапка за цялата информация, която са изнесли. Похвално е, че насочват вниманието върху проектозакони и решения на парламента. Понякога обаче позицията им е крайна. В случая става дума за новия закон за хазарта и предвидената възможност да се блокират сайтове за покер и залагания, които не са регистрирани в България. Законът е достъпен в мрежата от октомври насам, а на 2-ри февруари беше приет в пленарна зала.
Прочетох внимателно промените и наистина става дума за блокиране на сайтове. Условието обаче е да предлагат хазартни услуги, а целта е такива фирми да се лицензират и плащат данъци у нас. Дори да не сте съгласни, че това е нужно, все пак ще признаете, че не тук не става дума за блокиране на право на изразяване, а на търговска услуга. Това евентуално може да се разглежда като началото на механизъм за по-широка цензура, но според мен в строго определени случаи трябва да има модерация на институционално ниво. Такива случаи са хазарта, детската порнография и продаването на медикаменти online.
Отрязани са скоростта, новото съдържание, изборът на клиента и иновациите.
Разбирам донякъде логиката на Бивол – ако подадем дори пръст на цензурната машина, те ще ни захапят цялата ръка. Трябва обаче да има баланс – както в мерките, които институциите предприемат, така и в борбата, която водим за неутралност и свобода на мрежата. Скачането „на нож“ всеки път когато се спомене думата „филтриране“ не само отблъскват информираните граждани, както писах преди, но в даден момент ще притъпят възприятията на всички останали. Така когато наистина излезе опасност – като SOPA или ранните варианти на ACTA – обществото ще остане глухо за предупрежденията за кражба на гражданските ни права.
Ако всичко това ви напомня на баснята за лъжливото овчарче – не сте прави, защото най-често има вълк, макар и не винаги толкова голям. Постоянно трябва да следим и показваме проблемите в законите и държанието на политиците ни. При закона за хазарта депутатите е трябвало да се усетят, че това е чувствителна тема, да я подложат на дебат или поне да се аргументират. Затова трябва да се вглеждаме във всеки техен текст и изказване. Може, например, да следите законопроектите в Twitter или да се абонирате за последните по мейл. Така ще хващаме подобни спорни предложения още когато влязат, а не чак когато биват приети, както стана сега и с ГМО промените.
Карикатурата е на The Inquisitr.