Spoiler alert! На първо място не е японски филм. Всъщност, тази година нямам японски филм в класацията, а имам свидетели, че се постарах. Остава тогава въпросът с какво по-точно съм намерил да запълня 10 места (15?! Сериозно ли, колеги?!). Плява? Ама много ясно. Претенция? Задължително.
10. Dragon / Wu Xia
Peter Chan пренася „A History of Violence“ в Китай, началото на 19ти век. Камерата и палитрата, с които снима са перфектни. Такеши Канеширо както винаги е обаятелен и е достатъчно просто да застане пред камера, а бойната хореография на Дони Йен е една от най-добрите му.
09. Moneyball
Лентата на Бенет Милър изглежда измамно простичка, но зад цялата тази семплост се крие един майсторски сценарий, който знае как да изгради пълнокръвни герои, независимо колко безинтересни може да ни се струват на пръв поглед. Прекрасната режисура на Милър занимава зрителя в почти всеки един момент, а Брад Пит е толкова добър в ролята си, че чак спечелва номинация за Оскар за поддържаща роля на Джона Хил.
08. Warrior
На едно сценарийно ниво „Warrior“ е толкова клиширан, че чак не е забавно, а претупването на взаимоотношенията между персонажите към края направо си дразни. Това, с което блести обаче е една емоционалност, която струи от екрана, благодарение на сърцераздирателната игра на машината Том Харди, за която той, разбира се, бе прилично пренебрегнат.
07. Beats Rhymes & Life: The Travels of A Tribe Called Quest
Предвид че най-добрият албум за 2011 е може би най-тежката и мрачна музика, която съм имал удоволствието да слушам, нараства въпросът защо ми е да гледам документален филм за чернокожи джентълмени, които най-вероятно говорят твърде бързо, за да може моето ухо да ги разбере. „Beats Rhymes & Life“ разказва за култовите хип-хоп пионери от A Tribe Called Quest. Печелившият кос се крие във факта, че Michael Rapaport концентрира вниманието си повече върху сложността на характерите на рапърите, отколкото върху тяхната музика. Не е Bansky, но е резултатът е повече от задоволителен.
06. Mission: Impossible – Ghost Protocol
Пиксилизирано дървено взривяване на Кремлин? Не, мерси. Всичко останало – насам моля. И за да се опитам да бъда скандален – най-добрата невъзможна мисия до момента.
05. The Adventures of Tintin
Поне един от двата филма на Спилбърг от миналата година трябваше да бъде добър, нали? Оскаровите номинации може и да твърдят едно, но Конят е толкова далеч от добър филм (макар че си има качествата), колкото ние от първата световна война. Тинтин също си има кусурите, но тях с удоволствие ги забравям на момента в името на забавата, удоволствието и перчема.
04. Drive
Лек и тежък. Тих и експлодиращ. Мрачен и забавен. Меланхоличен и задъхан. „Drive“ е много неща едновременно, но това, което не е, е лошо кино. След прожекцията може и да бях останал леко разочарован, но това се дължи на зверските очаквания, които имам към Николас Виндинг Рефн, а той в една голяма степен ги оправда. Гослинг и Мълиган не изостават.
03. Take Shelter
По време на един от кошмарите на Къртис се усетих как съм се свил в стола си, прибрал ръцете към гърдите и се мъчих да махна ръцете, стиснали ме за гърлото, установих, че това е един от филмите на годината.
02. The Woman
Хора напускат залите, карат се на персонала, че това не е кино, че им се предоставят разни извращения за гледане и какви ли ни още глупости. Само като чуеш тези истории си заслужава да обърнеш поглед към лентата на Lucky McKee.
01. The Tree of Life
(╯°□°）╯︵ ┻━┻)
¯\_(ツ)_/¯
P.S. Prepare for Batman!