Професорът от Харвард и бивш главен икономист на МВФ Кенет Рогоф е дал интервю за Ханделсбалт, което ме подразни с откровените си лъжи и манипулации.
През последните 200 години имахме забележителен период на индустриални иновации, който освободи по-голямата част от човечеството от бедността. Но сега възниква въпросът дали можем да продължим икономическия растеж с такова темпо. Един до два процента ръст годишно звучи като минимум, но пресметнете: ако през следващите две столетия увеличаваме доходите на глава от населението с по един процент годишно, тогава в края на този период ще бъдем осем пъти по-заможни, отколкото днес. Как ще съумеем да извършим това, без да разрушим околната среда или социалната стабилност?По логиката на Рогоф най-добре ще е цялото население на земята ритуално да се самоубие, за да опази околната среда непокътната.
Икономическият растеж означава по-малко бедност, по-малко безработица, по-образовано, по-здраво и по-дълголетно население. Представяте ли си например колко знание, технологии и лекарства няма да ги има утре ако се ограничава растежа и колко хора ще убие липсата им? А ако един от тях сте вие, или ваш близък?
Финансовата криза показа ясно, че имаме нужда от нов императив за растеж. Нека вземем като пример Съединените щати. Тук растежът е концентриран изключително върху частния сектор - върху потреблението, върху недвижимите имоти. Имаме система, в която се дава драстично предимство на частното потребление за сметка на държавните разходи.Точно тази система направи САЩ с 50% по-богата от ЕС. Кейнсианците удобно пропускат в анализите си факта, че държавата трябва да вземе отнякъде пари, че това ще увеличи рисковете, че инвеститорите и пазарите реагират негативно на по-високия риск. Хора като Рогоф продължават да гледат на пазарите, тоест на хората, като на идиоти, имащи нужда от господар, който да ги предпазва да не се наранят.
Повечето икономисти се опитват да решат проблемите с математически модели, като пренебрегват стратегическите аспекти като власт и демократична стабилност. Те са убедени, че само трябва да стават все по-добри математици с все по-сложни модели, за да решат всички проблеми. Но това просто е грешната посока. Икономиката е социална наука, а не просто наука. Тя трябва да се съобразява с фактори като политика и история, за да намира действително годни решения.Повечето икономисти? Ако говори за повечето си колеги от Харвард мога да си представя какви студенти ще излязат оттам. Но аз, от повечето икономисти, които чета и познавам, нямам впечатлението да не знаят каква наука е икономиката.
Основното убеждение [...], че пазарите функционират съвършено и че намесите на държавата могат да водят само до по-лоши резултати, е опровергано.Тотална манипулация. Първо, може и да има, но аз не се сещам за икономист, който да твърди, че пазарите са съвършени. Чел съм много икономисти, които казват, че пазарите не са съвършени, но просто няма нищо по-добро от тях, включително държавната намеса. Второ, никой не казва, че намесите на държавата водят само до по-лоши резултати. От 10 "намеси" една може и да е успешна. Държавата е лош предприемач/инвеститор не защото винаги губи, а защото политикът/министърът/чиновникът играе с чужди пари, което го прави по-склонен да поема неразумни рискове, защото не той поема загубите, те се разпределят върху данъкоплатците. Да не говорим за стимулите му да се корумпира. Още по-лош е резултатът когато държавата е монополист. Примери много.
Сега е дошло времето за повече експерименти, за изследване несъвършенството на пазарите. Но ще бъде много по-лесно да се атакува съществуващата система, отколкото да се изгради солидна, нова система.Може би най-опасното твърдение. Виждаме докъде доведоха гръцките експерименти. Виждаме накъде водят и унгарските експерименти. Не ми се иска да видя подобни експерименти в България.
Всъщност, ако говорим за световната финансова криза, там се провали един пазар, който не беше свободен - пазар, в който държавата се намесваше активно. Държавата насърчаваше всеки бедняк в САЩ да си купи огромно жилище на кредит, държавата негласно гарантираше тези заеми, държавата държеше ниските лихви и държавата стои зад философията за спасяване, известна като "твърде голям, за да фалира". Кой се провали тогава? Ами очевидно не свободния пазар, а държавната намеса.
Снимка: Wikipedia/IMF
