Общото схващане гласи, че хората, които се занимават системно или професионално с даден спорт задължително притежават сериозен състезателен хъс. Онова, което ги движи отвътре и мотивира да гонят първото място, е нещо, което се предполага, че не всеки притежава. А дали е така наистина?
Основните качества, необходими за един добър спортист, са разбира се, добри физически данни за дадената дисциплина и воля за успех. Победата пък често е резултат от талант плюс зверски тренировки, а понякога е и въпрос на късмет и правилен момент.
Мен ме интересува днес именно волята за успех и желанието да бъдеш по-добър, по-бърз, по-силен, изобщо - да бъдеш пръв, с едни гърди пред "другите".
Сигурна съм, че в спорта има всякакви хора, движени от най-различни мотиви - при това не е задължително те да бъдат благородни.
Има спортове, където стремежът към голямата награда е чисто материален, има и спортисти, за които може би най-важното е да бъдат просто по-добри от "еди-кой-си".
Какво определя степента, в която всеки от нас се научава да бъде конкурентноспособен? Самочувствието, вярата в собствените сили или нещо друго, недоловимо с просто око?
Какво е онова мъничко нещо, което различава шампионите от обикновените хора?
На мен ми се струва, че наистина добрите спортисти са хора, за които е не толкова важно да изпреварят този или онзи състезател, а по-скоро целят да надскочат себе си.
Да търсиш предела на възможностите си е нещо, което е дълбоко заложено в човека.
Когато човек избира да се занимава активно с даден спорт, задълбочаването в тренировките означава, че търси усъвършенстване - на техниката, на тялото си, на волята си.
Волята наистина има страхотно значение и определено помага, особено в случаите, когато човек е на предела на силите си, но някак успява да направи още една серия или пък последно голямо усилие, с което да постигне невъзможен дотогава рекорд.
Искаше ми се обаче да провокирам дискусия относно следния въпрос: трябва ли да насилваме волята си непрекъснато, за да постигаме целите си, ако не гоним световни титли и рекорди?
Защото възпитаването на по-добър самоконтрол е полезно и важно умение във всяка сфера на живота, но от друга страна, не е ли възможно твърдата воля да постигнем нещо "на всяка цена" да бъде лесно пречупена изведнъж от неочаквани препятствия?
Всеизвестно е, че най-твърдите съчки най-лесно се чупят, докато гъвкавите, зелени клони се извиват, но остават цели.
Затова вярвам, че е важно човек да търси лимита на възможностите си и да върви напред ден след ден с мисълта, че е направил поне още една крачка към по-добрата си същност.
Да търси нови хоризонти и да вдига летвата пред себе си още малко по-високо, и после още малко, и още малко...
Да се предизвиква сам, но не до отказ, а само толкова, колкото да продължи да подклажда огънчето на желанието за победа... над себе си.
Пожелавам ви успех - и докато се състезавате със себе си или с другите, не губете радостта от играта!
Прочетете и тези полезни материали:› Психология на промяната
› Стрес, релаксация и мотивация
› Самооценка и мотивация
› Мотивирани във времето
› Факторът емоционалност при тренировка в група
› Да тренирам или да пропусна?