Това не е анализ нито някаква разследваща журналистика. Просто размислите на един човек наблюдаващ АКТА и интересуващ се от Българско Кино.
Какво общо има АКТА с Българските Киносалони? Морално ли е българските кино творци, певци и др. да ритат против противниците на АКТА при положение, че повечето им произведения са или крадени или ужасно взаимствани? Имаше такава нагла статия. И дори да съм съгласен отчасти с нея ще си кажа рязкото мнение, че голяма част от българските хора на изкуството са поставени на геноцид – със или без акта.
Или… дали не ударихме едно сериозно рамо с протестите си срещу АКТА на великият Китай. Защото след всичките тези и анти-тези АКТА се оказа точно това – опит да се противопоставим на европейската икономика. Каквато и да е истината
Както и да е.Най-интересната статия, която ми се понрави като извод е тази: http://drugotokino.bg/content/kinosalonite-i-asta?tid=13
С оглед на казаното от твореца и разни протести на кино творците от миналата година си направих следните изводи за това как се прави кино. И особено как се прави кино ако си начинаещ режиьсор, сценарист и тн:
1. Имаш идея и минаваш през адските мъки да напишеш сценария. По-възможност си намираш сценарист. Ако е с Биография още по-добре.
2. Следва болезнената процедура по намиране на продуцент и кандидатстване в НФЦ или БНТ. Където получавате частично финансиране и се налага като Въргала да си продадете я апартамент, я нещо друго. Ама на Въргала бидейки му хубав филма не е получил дори и финансиране от НФЦ
От тук насетне вашият продуцент обира печалбите а вие си пушите пурата на морето. Да, ама не. Започва точка 3….
3) Разпространението, което е идентично с това на млад Български писател, които започва да обикаля собственоръчно книжраници, библиотеки и училища с копието на филма си под ръка. И се озовава къде? В синеплекс, кикплекс, пишкаплекс 3D и всякакви други плексове където се въртят американски филми и където…
4) Си заплащаш за да прожектират филма ти….и ако не ми вярвате кликнете на това интервю на Тв Европа: http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/66800
Не знам дали е пълното. Но когато го гледах по телевизията получих знанието, че един режисьор трябва да плати 650 евро на екран за да бъде излъчен филма му…. Моля?… да си платя за да гледат хората филма ми? Не трябва ли те да ми платят за да гледат филма ми? Реално си плащат, но къде отиват парите им? Салона взема 90 процента от приходте. Макар и Българските Филми напоследък да пълнят салоните (предимно в 4так когато билетите са наполовина) останалите 10 процента отиван в държавата, продуцентите и къде ли още не.
За режисьора, които е преминал през нервите с писането на сценария остават стинчиците. Сценаристът я вземе някой лев, я не. А Адът в търсене на пари и приключението от снимането могат да влязат в рекордите на Гинес по Стойцизъм. Но това не е краят. След като крехките ви стъпчици в кариерата започнат остава още една много важна точка.
5) Accept Criticism – филма ви е факт. върви тук и там. ако сте цунали някой медиен гъз се радвате на реклама с бюджет по-голям от самият филм. Ако ли не все някой ще иде да го гледа в Одеон, Кино Европа и тн. По-важното е, че ще получите безплатна реклама. Напълно безплатна, тъй като:
Скротуми, Фреймспотинги и разни други там хора, които не са виждали снимачен сет през живота си ще изкажат “компетентното си мнение” за филма, че и за авторите на филма, които нито познават нито са виждали. Ако сте по-лабилен няма да пипнете камера през живота си. Но ако пък ако бяхте лабилен нямаше да се занимавате изобщо с кино, нали? И нямаше да сте стигнали до пета точка.
Честито! Вашата кариера официално започна. А сега да пусна и нещо кратко за писателите, които понякога се случва освен сценарии да пишат и романи. Но нека направя малка справка за това как се издава и разпространява книга у нас.
1. Пишеш книгата – дали си добър автор или не, няма никакво значение. И без това отдавна писателите у нас са повече от читателите.
2. Прави проучване дали се харесва това, което си писал. Майка ти го обожава, но пък тя е съгласна със всичко, което правиш. Така че, остават приятелите. Които като истински такива не ти казват истината в очите.
3. Търсиш издател -
а) имаш яки връзки – тоест иди на точка пет.
б) нямаш връзки, но интерес към теб има малко и скромно издателство ИЛИ никой не те ще и решаваш, че ще се издаваш сам.
4) кихваш две, три до пет хиляди лева. В зависимост от това каква хартия искаш, корица, обем и тн и тръгваш да си търсиш разпространител, в следствието на което.
5) Откриваш разпространител, които се наема срещу “скромна” сума да разходи творчеството ти из България редом с пътници като гиганат Коелио, Дан Браун и поредното епично фентъзи. И после те ограбва.
Благодарение на една група упадъчно ДНК половината БГ литературно пространство те обявява за некадърен а останалата част (приятелите ти) за гений на БГ литературата. Ставаш малко по-малко известен. Канят те тук и там а ти получаваш множество добри и лоши рецензии. Похвали от приятели, колко страхотна е книгата ти и писма на фенове. Има хора, които ти се кефят има и хора, които откровено те мразят. Но всичко това означава само едно. Това, че фенове и хейтъри са си купили книгата, прочели са я и след това вече са я оценили. Очаква се да получиш парите си от разпространителят. Които обаче ти заявава, че книгата върви много слаба.
Случи се с Георги Господинов. Май самият той го спомена по телевията. Случи се и с добър мой приятел, който пък беше буквално ограбен. Не само от разпространителят, но и от издателят си.
Скоро не съм бил на изложба. Не знам как живее и се издържа един български художник. За актьорите след малоумният закон на Вежди за щатните артисти, не ща и да си мисля какво е да си актьор в България…. Всъщност досещам се… заплата от 450 лева на най-престижната сцена у нас – Народен Театър.
И така. Честито. Вие вече сте готов да бъдете човек на изкуството.
